Атанас Буров - банкер от миналото, липсващ политик в настоящето 30.01 | 14:43

"Ние трябва да бъдем европейци, ако чувстваме, че имаме нужда от Европа. Ако смятаме, че сме всесилни, че можем да ритнем тази помощ, че можем сами да разрешим тази проблема — тогаз, можем да бъдем, каквито щем — и азиатци, и балканци, и т.н. Но едва ли има двама свестни хора в България да си правят илюзия, че ние можем със свои собствени сили да разрешим някоя проблема." 

Днес (30 януари) се навършват 137 години от рождението на Атанас Буров. Той е най-известният български банкер и финансист. Бил е и висопоставен политик. 

Той живее в златните години на България, на разцвета в духовно и материално отношение. Идеите на Буров за изграждане на демократична българска държава с просперираща икономика, модерна финансова система, свободно движение на капитали и европейски ориентирана външна политика продължават да са актуални и в началото на третото хилядолетие.

Роден е в Горна Оряховица на 30 януари 1875 година. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903 г., след това учи в Швейцария и Англия.

След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София - Кюстендил и участва в управлението на редица институции - Българска търговска банка, Застрахователно дружество "България", Акционерно дружество "Бяло море" и др. Участва като доброволец в Балканските войни и Първата световна война.

Атанас Буров е избиран за народен представител десет пъти, бил е подпредседател на Народното събрание и министър в четири кабинета.

Като активен деятел на Народната партия Атанас Буров е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев (1913 г.) и Александър Стамболийски (1919-1920 г.).

След Деветоюнския преврат през 1923 г. се включва в Демократическия сговор и оглавява наред с Андрей Ляпчев неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931 г.). През 1944 г. се включва като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-9 септември 1944 г.), образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.

Участва в изготвянето на декларация от 6 август 1944 г., подписана от 13-те най-видни опозиционни водачи, в която се иска коренно изменение на външно-политическия курс, излизане от войната, сближение със Съветска Русия, оттегляне на войските ни от Сърбия, стриктно спазване на Конституцията и образуване на "едно народно конституционно правителство, ползващо се с доверието на целия народ".

Освен всичко друго е публицист и издател на в. "Мир". 

Въз основа на широкия му вътрешен и международен авторитет той е избран за член на политическата комисия на Обществото на народите. Фамилията Бурови (най-вече двамата братя Атанас и Иван Бурови) налагат акционерната форма на предприемачеството в България, която според Атанас Буров и неговите близки е най-приемлива не само за акционерите, но и за обществото, тъй като се смята, че по онова време това е най-прозрачната форма на собственост и най-лесно би могла да бъде контролирана от обществото - неща, които и днес продължават да бъдат актуални.

След узурпирането на властта от комунистите след 9 септември 1944 г. Буров е осъден на една година затвор от "народния съд". След освобождаването си през 1945 г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, за известно време е изпратен в концентрационния лагер край Дулово.

През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор, лишаване от граждански права и конфискация на имуществото. Обвинен е, че е "ръководил организация, която си е поставила за задача отслабване и събаряне на установената власт чрез преврат и терористически действия" и е обещавал на представителите на САЩ и Англия, че ако в изборите за Велико народно събрание през 1946 г. победи опозицията, ще им даде бази на Черно море. 

На заключителното съдебно заседание на "народния съд" през 1951 г., на което той отказва услугите на адвокат, вече 76-годишният банкер заявява: "Господа съдии, тази глава е достатъчно стара, ако тя ще спаси България, аз ви я подарявам."

Буров излежава присъдата си в Шумен, а по-късно и в Пазарджик, където умира на 15 май 1954. През 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица. Присъдата му е отменена от Върховния съд през април 1992 г.

Започнахме с актуални и за днешния български ден думи на Буров, ще завършим също с такива:

"Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка - а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест - който е ухапан веднаж от нея - умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт - срам и позор, но е така."