Баба Бориска за първата пенсия в евро: Вземах хубавите пари, гледайте колко са хубави само – зелени, червени 09.01 | 11:59

В деня, в който пенсионерите в България получиха първите си пенсии в евро, една жена от Криводол се превърна в неочаквания символ на спокойствието и човечността. Бориска Трифонова спечели усмивките и симпатиите на хиляди с искрената си реакция при първия си досег с евробанкнотите.

"Вземах хубавите пари, гледайте колко са хубави само – зелени, червени… За първи път виждам такива пари", казва тя с неподправено вълнение. А към всички, които се притесняват от промяната, отправя прост, но силен апел: "Хората да не се притесняват! Парите са си като пари. Еврото си е като нашите пари, само че не е на левове."

Думите ѝ "взривиха" социалните мрежи. Ден по-късно екипът ни я намира в тихия ѝ малък свят, където телефонът не спира да звъни. "Много жени ми се обадиха, даже от Баурене. Унукът ми от Пловдив ми каза: "Бабо, гордея се с тебе", разказва Бориска пред bTV, все още изненадана от вълната от обич.

Както и първия път, и сега тя подрежда приоритетите си ясно – първо лекарствата. За сърце, за кръвно, "и за главата – сбъркана", шегува се тя през смях. После си поръчва чехли, "да може да ходи", за да "сефтоса" еврото. За храна не мисли – социалният патронаж всеки ден оставя котленките пред вратата.

Пенсията ѝ е малка – 638 евро и добавка за покойния ѝ съпруг, когото нарича "стареца". Загубите в живота ѝ са тежки – няма живи деца, няма сестра, останала е сама. "Мъката ми е голяма… Няма кой да дойде при мен. Казвала съм на комшиите – чукнете да видите жива ли съм. Не минават", споделя тя тихо.

Светлината идва от най-малкия потомък – двегодишното правнуче. "Това е светлинката ми. Чакам да дойдат, да го доведат", казва Бориска и очите ѝ се пълнят с надежда.

И въпреки всичко, тя намира сили да даде кураж и на други: "Да не се отчайват като мене… Да не се отчайват." Преди да се разделим, ни показва градината си – мястото, където "цяло лято си работи", а после ни маха за сбогом и потъва в тишината на малкия си свят. Там, където търпеливо чака – и правнучето си, и следващата си пенсия