Бабикян: Мирният преход без проливане на кръв е бил гарантиран при протеста през 1997 г. 10.01 | 22:00

След онези протести на 10 януари 1997 г. все пак България тръгна безапелационно по пътя към ЕС и към НАТО. Това е ключовото на онези протести. И мирният преход без проливане на кръв и без насилие винаги е бил гарантиран при протестите през 1997 и 2013 г.

Така коментира пред БНР събитията преди 27 години пиарът Арман Бабикян, съосновател на движението "Ние идваме".

"Истината е, че имаха тежко и сериозно значение онези протести. Става дума за политиците, които взеха резултата от протеста и започнаха да управляват. В началото бяха студентите, които окупираха СУ и организираха шествие към ул. "Позитано". България беше съсипана и ограбена. 13 банки фалираха. Имаше много сериозен контекст, преди да се стигне до избухване. А СДС посещаваше студентите, дори да даде насока и имаха решение изборите да са септември, не веднага. Хора, които тогава посещаваха студентите, не са сред живите – Евгений Бакърджиев, но резултатите все пак бяха фундаментални за България", коментира събитията през 1997 г. Бабикян с днешна дата.

"Желев беше този, който призова за мир, за безкръвен преход и ненасилие. Някак си мирният преход винаги е бил гарантиран от подобни реплики - спирачки и опасението да не се пролее кръв. Всъщност, всеки път имаше насилие и то беше като това през 2020 г. Отново това преследване по уличките, побоя, хората в спешното. Начините на реакция на БСП-полицията тогава и тази на ГЕРБ през 2020-а не се различават, както и тази на сглобеното управление пред стадион "Васил Левски". И последствие никога няма, нито едно", каза Бабикян в предаването "Преди всички".

"На протестите през 2013 г. имаше политически субект – старото СДС, и въпреки неопитността си можеше да поеме отговорност, да упражни властта и да реализира промяната в курса на страната, и да укрепи валутата на страната. А на протестите през 2020-а нямаше политически субект, работеше се или не се работеше за разделението на политическите субекти. Финансовите интереси управляваха страната и името на Пеевски не е важно. Въпросът е каква корпорация стои зад това и продава интересите си през властта - Черноморското крайбрежие, свободата на словото, съдебната система. Назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС през 2013-та и атаката през 2020-а бяха само искрите, които пламнаха", анализира Арман Бабикян.

И категорично заяви, че има граждански потенциал, "политически няма, но е задължително да има".

"Хората, които искат демокрация за страната ни, трябва да са тези, които могат да реализират това, което искаме във вид на управление", препоръча Бабикян.