Базата на ТУ в Пловдив тъне в мизерия, студентите ще протестират 27.10 | 13:07

Студентите от Филиала на Техническия университет в Пловдив протестират срещу лошите битови условия за учене и живот. В отворено писмо до Ректора на Техническия университет – София - проф. дтн инж. Георги Михов, те настояват за цялостна ревизия на действията на сегашното ръководство на Филиала, заради ужасяващото състояние на студентското общежитие, лошата храна в студентския стол и липсата на каквато и да е спортна база.

Общежитието е строено през 1983 г. и досега не е правен основен ремонт, се казва в писмото на студентите. Като припомнят инцидента на 22 март 2013 г., когато заради корозирали връзки между панелите, от терасата на стая 504 се откъснал тритонен панел, те обясняват, че стаите и таваните са мухлясали от течовете от покрива и по коридора, на пода в баните има пукнатини и капе на долните етажи, а средната температура през зимата в сградата не надхвърля 15-16 оС, заради старата дървена дограма.

Ръководството на Филиала не предприе никакви мерки и срещу многобройните оплаквания от храната в студентския стол, пишат студентите. И цитират случай от 7 и 8 септември тази година, когато за десерт се предлагали вафли "Морени" с изтекъл срок на годност. След проверка на Агенцията за безопасност на храните, столът бил затворен за 2 седмици, но проблемите продължават и в момента, се казва в писмото.

Студентите недоволстват и от липсата на собствена спортна база или площадка, с каквито разполагат останалите висши училища в града. Сградата с преустроения за спорт театрален салон на бившия католически орден "Св. Йосиф" също била в ужасно състояние, заради което РИОКОЗ затворил два етажа от нея.

Пловдивските студенти са категорични, че въпреки отпуснатите средства от София, за 4 годии сегашното ръководство на Филиала не е успяло да осъществи нито един проект за ремонт на студентското общежитие или да привлече допълнителни финанси за това. В писмото си до Ректора на ТУ-София те настояват за спешни мерки срещу подобна безстопанственост и липса на каквито и да е действия за подобряване на битовите условия, в които са принудени да живеят и учат.