Барозу иска България и Румъния в Шенген, колкото се може по-скоро 14.09 | 10:40

На България и Румъния трябва да бъде дадена възможност да влязат в Шенген, колкото може по-скоро, заяви пред БНР председателят на Европейската комисия Жозе Барозу.

По отношение на достъпа до трудовите пазари той подчерта, че свободното движение е основополагащ принцип в Европейския съюз и не може да бъде поставяно под въпрос.

Запитан дали според него е европейската интеграция е застрашена, и дали част от разделителните линии са "Шенген" и "извън Шенген” и "Добре дошли и недобре дошли” на западните трудови пазари, той каза, че "точно, за да избегнем тази опасност говорих много ясно против подобни разделения. Вярвам в единството на Европа, и вярвам, че сме по-силни, когато сме единни."

По думите му е голямо предизвикателство да запазим Европа силна, отворена и обединена. "Смятам, че успяваме в това. Например, работим за задълбочаване на икономическия и валутен съюз, защото страните, които споделят обща валута очевидно трябва да имат повече механизми за координация помежду си. В същото време обаче не трябва да създаваме първа и втора класа европейско членство."

По отношение на Шенген Барозу каза, че и неговата позиция, и позицията на Европейската комисия е много, много ясна: България и Румъния са изпълнили критериите за членство в Шенген.

Барозу мисли, че ще е справедливо да се даде тази възможност, колкото може по-скоро.

"Що се отнася до трудовите пазари в Европа - принципа на свободно движение е основополагащ за Европейския съюз и не трябва да бъде поставян под въпрос. Разбира се, ако има конкретни проблеми с незачитане на тази свобода, или злоупотреби с нея, има механизми, които ни позволяват да се намесим. Това, което искам да знаят българските граждани, е, че Европейската комисия е на страната на тези, които искат силна, обединена и отворена Европа  и ще направим всичко, за да няма различен статут на отделните страни. Призовавам всяка от тях също да направи усилия в тази посока", обясни още Барозу.

Друг ключов елемент в словото на Барозу беше необходимостта да бъде изграден единен пазар в различни области, сред които и в енергетиката. Запитан дали мисли, че единен енергиен пазар е възможен, докато има страни - енергийни острови, като България, зависими изцяло от доставките на руски газ, председателя на ЕК заяви: "Точно, за да имаме такъв единен пазар, ни трябват двупосочните връзки в Европа. Затова и част от усилията, които полагаме за създаване на общ енергиен пазар, е изграждането на мрежи, които да свържат всички страни от Евросъюза и вече да няма такива "енергийни острови”.

За тази цел финансираме много подобни мрежи и връзки, включително и в България. Знам, че ако няма единен пазар, страните ще са по-уязвими за определени доставчици на енергия - а когато създадем такъв интегриран пазар, ще има различни опции и това ще даде на всяка страна повече автономност при избора на доставки или транзит - и на газ, и на други енергоизточници.

Запитан защо 20 години след определянето на политическите критерии от Копенхаген ЕС има нужда от механизъм, който да следи как се спазва върховенството на закона във всички страни-членки, каквото предложение той отправи за втора поредна година, и можем ли да очакваме след време той да замени съществуващия в България и Румъния мониторинг, който, макар и много полезен за вътрешните реформи в тази страни, навреди на европейската им репутация, Барозу заяви:

Първо - по отношение на механизма за върховенството на закона - вярвам, че демокрацията е постоянно предизвикателство и никога не можем да приемем спазването на демократичните ценности за даденост. Във всички общества - дори и в най-напредналите демокрации, понякога има негативни тенденции от гледна точка на неспазване на върховенството на закона.

В европейските договори имаме някои механизми, които ни позволяват практически да изключим дадена държава от Европейския Съюз. Но, тъй като това е много крайна мярка, аз дори я наричам "ядрена опция”, тя е много трудна за прилагане. Затова мисля, че ни е нужен друг тип, по-мек механизъм, които ще ни позволи да се намесим, ако върховенството на закона е застрашено в някоя страна, била тя голяма или малка, богата или бедна, стара или по-нова членка на Евросъюза - защото за нас водещ принцип е равнопоставеността.

Що се отнася до случая с България и Румъния, това, което според мен вашите страни трябва да направят сега, е да се съсредоточат върху изпълнението на изискванията, заложени в механизма за сътрудничество и проверка. Не съм съгласен, че той допринася тези страни да бъдат възприемани лошо. Това, от което зависи как ще бъде възприемана дадена страна, е начинът, по който тя полага усилия да се справи с установените проблеми.

А механизмът съществува, за да помогне на съответната страна и на властите в нея да се справят с предизвикателствата, но също и на гражданите, за да знаят какво е постигнато и какво все още трябва да се направи. Сега няма да спекулирам какво е бъдещето на мониторинговия механизъм, но моят много приятелски съвет към вас е да се съсредоточите върху необходимите реформи, и върху всички мерки, които трябва да се предприемат, за да може България да напредне в областите, които са критично важни - най-вече за нейните собствени граждани, за да могат те да живеят в стабилно и свободно общество и в държава, която съответства изцяло на принципа за върховенство на закона, смята Барозу.

"Икономическата ситуация в Европа сега е много по-добра, отколкото беше. Нека не забравяме, че само преди година много анализатори говореха за възможен провал на еврото и изчезването му като валута. Днес никой не допуска подобно нещо. Устояхме на много трудни ситуации и, ако погледнем последните данни за икономическите показатели, виждаме, че сме на прав път", уточни Барозу.

По думите му доверието се връща - и на инвеститорите, и на потребителите. Но има политически риск, защото ако инвеститорите, международните ни партньори и пазарите, видят, че правителствата в Евросъюза не продължават достатъчно решително по пътя на реформите, или ако видят, че има опасност от системна политическа нестабилност - това, разбира се, ще намали и доверието. Доверието е ключово за икономическия растеж. То е ключово за инвестициите, без тях няма растеж, няма работни места, няма заетост.

Така че, да, аз призовавам всички страни да се опитат да намалят политическите рискове - били те под формата на политическа поляризация, или политическа нестабилност. Разбира се, уважаваме всички демократични развития във всяка страна-членка, но всички трябва да разберат, че живеем в изключителна икономическа обстановка, в която политиците трябва да показват голямо чувство за отговорност и да си дават сметка колко е важна стабилността.

Барозу не смята, че присъединяването на България към ЕС е грешка - а правилно решение и за България, и за Европейския съюз като цяло.

"Според мен присъединяването на България й помогна да ускори някои реформи, които са много важни. Аз се възхищавам на вашата страна. Знам, че все още има трудности. Следил съм много внимателно развитието на страната ви, посещавал съм я неведнъж през последните години, и съм наясно, че остават още предизвикателства. Но приемането на България определено не беше грешка. Виждаме, че тя отбелязва напредък в много, много области. А членството беше възможност да се осъществят редица реформи, които без членство в Европейския съюз щяха да са много по-трудни и да отнемат много повече време", категоричен бе Барозу.