Барометър България: Почти 44% от имащите право на глас няма да отидат до урните 30.03 | 12:00

Непосредствено преди парламентарните избори на 4 април "Барометър България" проведе телефонно проучване сред 888 пълнолетни български граждани с право на глас. Анкетата се е състояла между 24 и 28 март 2021 г. по методологията "Количествено проучване" .

В динамичната обстановка на нарастващи случаи на COVID-19, увеличаваща се смъртност и двуседмичен локдаун към периода на проучването 35% от анкетираните заявяват категоричното си желание да отидат до урните в изборния ден – малко повече от активността на последните избори за евродепутати, формирана единствено от твърдите ядра на политическите сили.

Проведеното от нас проучване очерта и значителен дял на колебаещи се избиратели, които могат да повлияят на резултата, в случай че стигнат до урните. Решението им ще бъде повлияно от редица фактори в изборния ден, като най-значим от тях очаквано е ситуацията с разпространението на COVID-19. Доколко сегашният пик на пандемията ще бъде овладян в следващата две седмица, дали и по какъв начин ограничителните мерки ще бъдат удължени, дали ще напредне процесът на ваксинация – това са фактори, които със сигурност ще очертаят избирателната активност на предстоящите парламентарни избори. Може да се каже, че решението на всеки избирател ще бъде много повлияно и от субективни фактори – личен или близък сблъсък с вируса, необходимост от пътуване, за да се гласува – ако адресът е в друго населено място, метеорологични условия. В случай че колебаещите се избиратели все пак стигнат до урните могат да се очертаят няколко тенденции как това ще повлияе на резултатите.

Ще гласувате ли на изборите на 4-ти април?

За кого ще гласувате?

Въпросът е зададен както на заявилите, че категорично ще гласуват, така и на двете групи колебаещи се – ако все пак решат да стигнат до урните. Това идентифицира три сценария в зависимост от избирателната активност.

Дори и при сценарий с ниска избирателна активност водещи позиции ще има ГЕРБ с подкрепата на 32% от анкетираните. При повишаване на активността партията ще подобри резултата си с потенциал да достигне 35,7%, привличайки както част от избирателите, които през последната една година се бяха отдръпнали от тях, така и вота на тези, които гласуват за победителите – присъстващи във всички избори.

БСП запазват второто си място с 21,0% при 34,8% гласуващи избиратели, като е малко вероятно да увеличат този процент, привличайки колебаещи се гласове в левия сектор, на фона на вътрешните им противоречия и проблеми с местните структури в големи градове като Пловдив, Варна, София.

За ДПС гласовете от Турция са решаващи. При ниска избирателна активност те са трети с 8,7% твърда подкрепа, разчитайки изцяло на своя традиционен електорат. Голямата неизвестна при вота за тях е доколко ще се активизират техните гласоподаватели в Турция. Независимо от този фактор, за ДПС повишаване на избирателната активност няма да означава повече гласове, защото те не разчитат на колебаещи се и в зависимост от общия брой гласували те може да отстъпят третото си място в резултатите.

Относително изравнени са позициите на новия "играч" "Има такъв народ" и ВМРО – както при ниска избирателна активност, така и от гледна точка на потенциал да спечелят гласове в последния момент.

8,4% заявяват желанието си да гласуват за "Има такъв народ". Макар и отскоро на политическата сцена, разчитащи само на популярността на основателя си и рискуващи с липсата на каквато и да е предизборна кампания, те имат потенциала да "оберат" значителен дял от протестния вот, както и вота на тези, които искат да гласуват, но твърдят, че няма за кого.

При значително повишаване на активността те биха могли да реализират до 10,2%.

ВМРО от години имат утвърдено ядро от последователи в патриотичния сектор, които консолидират след разпада на "Обединени патриоти" и отслабването на останалите формации, борещи се за гласовете на този дял избиратели. При избори в момента категорична подкрепа за партията заявяват 8,1% от анкетираните. Позициите на формацията пред избирателите ѝ допълнително се засилват на фона на противоречията с Република Северна Македония по повод еврочленството ѝ и резолюцията на Европейския парламент. ВМРО е една от формациите с потенциал да привлече още гласове извън традиционния си електорат. Трябва да се има предвид, че те са едни от малкото при тези избори с активна кампания и послания, като за разлика от други политически сили могат да се похвалят с изпълнение на изборните си обещания. Подкрепата за партията може да нарасне до 9,6% с нарастване на активността.

"Демократична България" успяват да задържат основния дял от привържениците си и при ниска избирателна активност ще участват в следващия парламент с реализирани 5,8%. Повече гласуващи пред урните обаче може да им изиграят лоша шега, тъй като се борят за гласове в един и същи политически сектор с още няколко формации, а фокусът и посланията им са тясно ограничени до определен сегмент - жители на големите градове с десни либерални убеждения и относително висок социален и икономически статус. Повишаване на избирателната активност може да свие резултата им до 3,9% и да постави на кантар участието им в следващото Народно събрание.

Формацията "Изправи се бг. Мутри вън!" събират част от протестния вот, но е малко вероятно да прескочат изборната бариера независимо каква ще е избирателната активност.

С оглед динамичната пандемична обстановка, която е от водещо значение за изборната активност агенция Барометър България представя и три модела на прогноза за вота на 4 април.

Прогнозата е базирана както на данните от настоящето проучване така и на предходните преди пиковото развитие на пандемията.