Бия тревога: Зъболекарите се заразяват от COVID-19, някои вече са поразени 15.11 | 10:43

Бия тревога! От разговорите, които проведох с много зъболекари и от това, което виждам в социалните мрежи, разбирам едно: Зъболекарите се заразяват от COVID-19, някои вече са поразени от него и не са между нас.Официална статистика за този факт обаче няма – нито в Министерството на здравеопазването, нито където и да било. Вниманието към тях е нулево, медиите също не се обръщат към проблемите и болките им.Надявам се в следващите редове да разберете какви са чувствата на българските зъболекари в момента.Това е постът на д-р Ирен Влахова, София, който с нейно разрешение публикувахме в сайта www.dentalworldbg.com

Ние сме на огневата линия, но не съществуваме в статистиките. Нито веднъж не запалихме светлинки за нас

Д-р Ирен Влахова, зъболекар от София, споделя:

"Facebook-ът ме пита what’s in my mind и затова споделям какво ме вълнува тази сутрин. Знам, че е рано, знам че е събота, но от вчера ми е много тягостно. Защо?

Прочетох пост за наша колежка, която е починала. Не я познавам, но прочетох много мили думи от мои приятели. Съболезнования на близките и!

И се замислих кои сме ние ДЕНТАЛНИТЕ лекари…эНе съществуваме нито в статистиките, нито в "заразен медицински персонал", нито в излекувани, нито в непреборили се, не покриваме и изискванията за финансово стимулиране.

Нито веднъж не запалихме светлинки и за нас, И не си ръкопляскахме.

Не ме гони никакъв нарцистичен комплекс, но не искам да сме толкова невидими. Искам и ние да сме сплотени както са учители, фармацевти, лекари. Защото къде сме ние – не на първа линия, а на ОГНЕВАТА линия. Ние сме в пожара на вируса и усещаме "жегата" и горим, ще започнем и да угасваме…

Пациентите отварят уста на само 10-15 см и ТОЙ е там. Само и единствено пред нас маските са долу, за разлика от училища, аптеки, магазини. Знаем колко трудно се работи с цялото бойно снаряжение, с което се екипираме, за да пазим нас, за да пазим тях, за да пазим семействата си. Защото ние не можем да работим от вкъщи, не можем да лекуваме по телефона, не можем да върнем човек с болки.

Сигурно не казвам нищо ново, но ми е болно, че сме толкова невидими…….като сираци, които оцеляват поединично…