Борис Велчев имал проблем с приемствеността 07.06 | 10:39

Личното ми мнение е, че няма нищо лошо изборът на главен прокурор да бъде изтеглен напред във времето, няма значение дали 6 месеца, дали 3, дали 4 – това е конкретно законодателна преценка. Това каза пред журналисти главният прокурор Борис Велчев, предаде Агенция "Фокус”.

"В Прокуратурата винаги се формират два вида неща – такива, които са от ден за ден и такива, които са стратегически. Когато изтича мандатът на един главен прокурор, по разбираеми причини той не би искал да поема ангажименти със стратегически характер, за които не е стопроцентово сигурен, че ще бъдат одобрени от неговия приемник”, каза той.

Да се даде едно допълнително време за установяване на подобна приемственост, за да не се спира неговата работа, един такъв срок би бил подходящ. Това би давало възможност за това и Прокуратурата да се успокои, тъй като сега една от основните теми в Прокуратурата е кой ще бъде следващият главен прокурор. Колкото по-рано хората се успокоят, толкова по-добре, каза Велчев.

Той призна, че в началото на мандата си е имал проблем с приемствеността.

"Това съвсем не беше лек проблем. Имах много сериозен проблем с приемствеността и ми се иска моят приемник да няма този проблем, той да се запознае с работата в Прокуратурата, да се запознае с основните играчи – хората, които вземат решения и най-малкото да ги познава”, допълни главният прокурор.

Смятам, че е редно главният прокурор да бъде избран от онзи ВСС, който има легитимността да работи в следващите пет години. Така е редно, допълни Велчев.

"За тези седем години имаше доста осъдени прокурори и доста дадени на съд, само преди десетина дни имаше поредната осъдителна присъда на съдия. Този процес продължава. Ако един член на Висшия съдебен съвет е прокурор в градската или в окръжната прокуратура на София и, ако след изтичането на мандата му, той се върне обратно там, където е работил преди това, аз се съмнявам, че той ще бъде истински независим междувременно и, че няма да се съобразява със своя административен ръководител. Членовете на ВСС имат началници. Смятам, че тримата големи в съдебната система не бива да бъдат по право членове на ВСС. Мисля, че това е гаранция за независимостта на ВСС”, допълни Велчев.

Същевременно депутатите разглеждат на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

Във внесените от Министерския съвет промени в Закона за съдебната власт на второ четене е записано: "Органите на съдебната власт избират членове на ВСС не по-късно от 1 месец преди изтичането на мандата на избраните членове.

Изборът на член на ВСС от квотата на съдиите и от квотата на прокурорите се провежда на отделни общи делегатски събрания на съдиите и на прокурорите при представителство един делегат на 5 души. При остатък, по-малък от 5 души, делегат не се избира.

Предложенията за кандидати за изборни членове на ВСС от квотата на съдебната власт може да се правят от всеки участник в събранията на съдиите и прокурорите, придружени с писмени мотиви. Следователите предлагат кандидати за изборен член на ВСС на отделно общо събрание. Съдиите и прокурорите от всяко събрание могат да предложат на съответното общо делегатско събрание кандидати за членове на ВСС: до 50 души щатно разписание - един кандидат, на всеки следващи 50 души - един кандидат, при остатък над 25 души - още един кандидат".

"За избрани да се смятат тези, които на тези събрания са получили мнозинство повече от половината от присъстващите, с тайно гласуване. Когато при първото гласуване кандидатите не са получили мнозинство, се провежда повторно гласуване и ако пак нямат мнозинство, за избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове. Делегатите на събранията изслушват всеки кандидат, не се изслушват онези, които не са представили писмена концепция и декларация в установения срок. Събранията са публични и се излъчват в реално време по интернет чрез интернет страницата на ВСС”, пише още в промените в закона.