Борисов: България вече е гореща точка за бежанци, но без финансова помощ 24.09 | 13:09

България е поискала да бъде разглеждана като гореща точка и външна граница на ЕС, тъй като страната ни на практика вече има няколко "горещи точки" за пристигащите в Европа мигранти. Това заяви на пресконференция по темата за бежанците премиерът Бойко Борисов. Той отговори на отправените му упреци, че вчера на Срещата на върха в Брюксел е настоял България да стане една от горещите точки за бежанци, за да получи сериозна финансова помощ от ЕС.

"България вече реално е гореща точка и в момента. Не е редно лидерите на ЕС да обсъждат как да подпомогнат Италия, Гърция и други страни, които в момента имат сериозен миграционен натиск, а да не се обсъжда помощ за България", обясни министър-председателят.

Припомняме, че вчера на страните, отговарящи на условията за "гореща точка" за емигрантски натиск, като Италия, Гърция, Македония, Сърбия и Унгария, бяха отпуснати огромни суми за справяне с мигрантската вълна. Турция например получава 1 млрд. евро, а Македония – 700 млн. евро. На нашата страна обаче се полагат едва 9 млн. евро.

"Нямам претенции, че съм най-умния и най-знаещият. Ако има друго предложение, веднага ще го приема. Но това се реалностите на днешния ден”, отбеляза Борисов. И увери, че се е опитал максимално да защити интереса на страната и хората, "поставяйки темите и проблемите пред Съвета точно такива, каквито са, без да противоречи това на хуманността на България".

"И в момента има горещи точки на бежанците в България. Кое ви изненада - че това е новината на деня, от всичко, което съм изразил като позиция на срещата? Ние и сега сме гореща точка. И затова са страховете на българите - че тази вълна, това цунами, което се движи през Средиземно море и пред което всички затварят границите си, ще дойде и на нашите граници”, заяви видимо разгневен премиерът.

На лидерите на страните-членки Борисов е изразил тревогата си, че страните от ЕС не предвиждат събитията напред, а вървят след тях. "На срещата в Брюксел им казах, че вървим след събитията. Изпитвам тревога от това, което ни предстои. Колкото повече огради се построят, толкова по-трудно мигрантите ще преминат в други държави. Преди да стане думата за горещата точка, има няколко предложения, които съм направил и които услужливо се премълчават. Ние в ЕС се събираме само да кажем колко милиарда трябва да отделим и къде да разселим имигрантите. Друго решение, изпреварващо събитията, не можем да вземем”, констатира министър-председателят.

Припомняме, че след вчерашната Среща на върха германският канцлер Ангела Меркел обяви, че България сама е предложила да бъде една от "горещите точки" за пристигащите имигранти. Според Борисов обаче думите му са били извадени от контекста, а изказването му пред лидерите е било интерпретирано само в едната му част. Той подробно разказа за писмото от турския премиер Ахмет Давутоглу до него, в което се казва, че няколко стотин хиляди имигранти чакат в Одрин и Истанбул, за да преминат към Европа, за това, че имало няколко милиона души в лагери в Турция и още близо 7 милиона потенциални бежанци в Сирия, готови всеки момент да потеглят към Европа.

Премиерът обясни, че пред Съвета е цитирал именно писмото на премиера Давутоглу, като е изтъкнал, че не е нужно да се чака тези хора да тръгнат евентуално към България, за да се свиква нов извънреден Съвет, на който да се обсъжда как да се помогне на страната. "Риторично ги попитах: "Трябва ли в България да влязат 100-200 хиляди души, за да поискам свикване на извънреден Съвет и да дискутираме България като гореща точка. Казах им, че досега на срещите се говори само за Италия и Гърция, а аз вчера няколко пъти попитах: "А ние не сме ли външна граница? Каква граница сме ние?", разказа премиерът.

И продължи с още повече жар: "Ние сега охраняваме границите съвестно - като членове на Шенген, въпреки че не ни искат там. Инвестираме милиони допълнително за тази охрана и това сякаш се приема в Европа като даденост".

Многократно в речта си Борисов се връщаше на въпроса, че в България има няколко центъра за приемане и регистриране на имигранти, които според него също са "горещи точки". И помоли за потвърждение от намиращата се в залата вицепрезидент Маргарита Попова.

"Имигрантите и в момента са там - приемаме ги, регистрираме ги, храним ги, поим ги. Искат да задвижват процедура срещу България за начина на приемане, аз и вчера попитах - ще ме глобите за това, че се грижим за бежанците по-добре от пенсионерите ли? Това са ни икономическите възможности", отсече ядосано Борисов.

Преди да говори за гореща точка в България, премиерът е предложил няколко важни според него действия за справяне с кризата: създаването на зони за сигурност в Сирия и нейни съседни държави и провеждане на сериозен разговор между САЩ и Русия за решаване на конфликта в Сирия.

"Такъв разговор изобщо няма, ние дори не си знаем партньорите там - Асад ли е, кой е, кога ще ги определим? Ако има военна намеса, какво следва от нея? Следва разруха и още бежански потоци. Така че това ни чака в бъдеще, това са реалностите и затова трябва да говорим", категоричен бе министър-председателят.

И заключи: "От всичко, което казах, на мен ми се пришива: "Борисов иска да вземе бежанци и да си направи центрове". Въпросът не е искам или не, но ако не се случи едно, две, три и четири, то неминуемо ще последват пет и шест, и те (потоците мигранти) ще дойдат".

Министър-председателят обясни и как се е стигнало до извъртане на думите му. След като е казал на Съвета, че България трябва да бъде третирана като външна граница на ЕС, подобно на Италия и Гърция, са му задали въпроса: "Означава ли това, че България иска да има "горещи точки" или т. нар. центрове за регистриране и настаняване?". Тогава им казах: "Не е въпрос дали искаме, това са реалностите!"

Накрая в своя защита премиерът заяви:"Аз съм длъжен да се вслушам в предупрежденията на турския си колега. Защото, какво ще стане, ако в България влязат 200-300 хиляди души? Гърция и Италия ще си получават финансовите средства от ЕС, а ние ще трябва харчим от нашия бюджет".