Борисов: Задължени сме да платим реакторите, после ще мислим какво да ги правим 05.09 | 20:17

България е задължена да плати поръчаното и произведено оборудване за АЕЦ "Белене". Това заяви министър-председателят Бойко Борисов в сутрешния блок на бТВ. "Трябва ми консенсус да платим. Да извадим 1.3 млрд. лева и да платим руските реактори, защото сме задължени. И после да видим какво да ги правим. Затова съм готов веднага да седна да говоря с колегите в парламента", заяви Борисов.

Седмица по-рано експертът по енергийна политика Славчо Нейков също заяви, че България трябва час по-скоро да се издължи на Русия за "Белене", за да намали преките загуби от натрупването на ежедневна лихва. Той бе категоричен, че плащането на сумата след арбитража е съвсем различна тема и няма нищо общо с бъдещите планове на България за рестарт на строителството на Втора атомна.

Българската компания НЕК бе призната от Международния арбитражен съд в Женева за виновна по заведеното от руската компания "Атомстройекспорт" арбитражно дело във връзка със спирането на проекта за изграждането на АЕЦ "Белене". Сумата, която НЕК трябва да плати за оборудването, е 620 млн. долара. Но до окончателното издължаване от българска страна се начислява лихва в размер на 167 000 евро всеки ден.

Припомняме, че строителството на АЕЦ "Белене" бе спряно през 2012 г. с решение на Народното събрание, независимо че проектът се намираше в етап на реализация, площадката бе лицензирана от българската Агенция по ядрено регулиране, бе минал ОВОС и създадена инфраструктура.

Експертите са убедени, че офертата, която България е получила за АЕЦ "Белене" е наистина уникална от финансова гледна точка, защото след преговори от страна на "Росатом" с България цената, която официално бе оповестена за построяването на централата бе 6,3 млрд. евро. Нещо повече Русия бе готова да предостави 100% финансиране за централата без никакви държавни гаранции от българска страна. Проектът с ВВЕР реактори бе със сертификат EUR, което означава, че ЕС признава технологията и тя може да бъде изграждана и оперирана на територия на страните членки. Тогава изненадващо за всички дойде и обратът в действията. Българската страна обяви, че спира проекта. Затова анализатори смятат, че прекратяването на изграждане на централата е било в резултат на силен външен натиск.

Днес, когато България е извървяла трънливия път на арбитражното дело за Втора атомна и е принудена заради недалновидни преди години решения да плаща милиарди левове, и е претърпяла фиаско с американския напън за изграждане на Седми блок в АЕЦ "Козлодуй" с АР-1000, българските политици стават все по-убедени в необходимостта от рестарт на проекта за АЕЦ "Белене". До къде ще стигнат този път нещата – дали до поредната първа копка и поредното забатачване на АЕЦ "Белене", или до прерязването на лентата на централата, времето ще покаже.