Българите в Рим останаха без църква 03.07 | 18:30

След седем месеца студена война между българската православна общност и католическото настоятелство на църквата "Св. св. Викентий и Анастасий" в Рим, храмът затвори вратите си за вярващи и за туристи, съобщава в. "24 часа". Това беше църквата, която през 2002 г. папа Йоан Павел II ни беше отредил за място, където можем да провеждаме литургиите си.

В момент, когато конфликтите изглеждаха поизгладени, храмът беше опасан с вериги под претекст, че му предстои ремонт, който ще продължи вероятно между 2 и 4 г. Това означава, че българските вярващи и учениците от неделното училище вече няма къде да се приютят във Вечния град.

Официалното хлопване на портите за българите стана на 1 юни. Така службата на 29 юни - деня на светите Петър и Павел, се извърши на тротоара пред църквата пред смаяните погледи на туристите, посещаващи прочутия фонтан "Треви".

Как се стига до затварянето на църквата
На 19 май архимандрит Климент отслужва литургия при молитвеното присъствие на Константийския епископ Антоний, викарий на Западно- и Средноевропейския митрополит.

След това енорийският ни свещеник е известен от католическия ректор на храма монсиньор Джанджулио Радиво за намерението му да го затвори изцяло за ремонт още същия месец, тъй като "от гледна точка на сграден обект представлява опасност за живота на служителите и посетителите".

Според Радиво освен всичко затварянето на църквата ще разреши и проблемите както с българите, така и с католическото църковно настоятелство, което е юридическото лице, администриращо храма. Иначе сградата на храма е собственост на италианската държава.

На 25 май българският свещеник Климент и църковни настоятели отиват в църквата, за да проведат редовни занимания на българското училище. Изненадани обаче виждат, че той вече е недостъпен и няма никакъв достъп до самия храм и до енорийската канцелария. Подобно нещо никога не се е случвало през изминалите 10 г.

След като се свързва по телефона с монсиньор Радиво, нашият свещеник разбира от него, че достъпът на българите до храма през тези дни е невъзможен. Точно в този период обаче в Рим е на посещение културна делегация начело с бившия премиер Марин Райков по случай празника на светите братя Кирил и Методий.

Така, на 26 май - неделя след Пасха, с разрешението на епископ Антоний разбиват с чук стъклото на затворената врата, за да може да се проведе православно богослужение в храма. Литургията се отслужва, на нея присъства и бившият транспортен министър Кристиан Кръстев, член на делегацията, посетила предишните дни Ватикана.

На 1 юни обаче архимандрит Климент получава SMS, известяващ официално края на достъпа на българите до храма. Монсиньор Радиво, съобщава също, че "пожарникарите са забранили достъпа до олтара и храма". Малко по-късно, Радиво обявява, че целият комплекс на църквата е недостъпен за ползване и че го подготвя за затваряне.

Българският свещеник отива на място и се уверява, че храмът е опасан с ограничителни и забраняващи достъпа ленти, а ключалката на страничната врата е сменена. Българи са забелязали, че през дните след 1 юни на два пъти камион спира пред централния вход на църквата и товари огромно количество запечатани кашони и мебелировка. 

Досега от страна на Римокатолическата църква освен устно потвърждение от римския Викариат за затварянето на храма от пожарната по искане на монсиньор Радиво официално писмено известие не е постъпвало. Затова и българската църковна община прави запитване до съответните власти относно мотивите и продължителността на затварянето.