Българите даряват все повече пари 05.09 | 11:01

Българите по-често даряват пари. Което обаче не означава, че делът на тези хора у нас е изключително висок. В същото време обаче нашенци вече по-рядко са склонни да помогнат на непознат човек. Паралелно с това пък броят на българите, готови да се включат в доброволческа акция е доста нисък. Такива са основните изводи, който могат да се направят от последното изследване за щедростта по света и позициите ни в класацията за Световният дарителски индекс на КАФ 2017 (CAF World Giving Index 2017) – авторитетното проучване, което измерва щедростта в 139 държави. Според него България заема 127-мо място сред изследваните държави, което ни нарежда почти в края на таблицата.

Дарителският индекс се изчислява на базата на средния процент от три аспекта на дарителското поведение – помощ на непознат, даряване на пари и доброволчество. Според резултатите от проучването 34% от българите са склонни да окажат помощ на непознат. На даряването на пари с добро око гледат 17 на сто от нашенци. Едва 5% от населението у нас обаче е готово да се включи в доброволческа акция.

Така дарителският индекс на България продължава да спада - той е 19% (след 21% и 23% в предходните години) и се връща на нивото от 2013 г. Въпреки това, България се изкачва на 127-мо място сред 139-те държави в света, след като при предишното проучване е била на 129-о. Паралелно с това запазваме и 9-ата си позиция сред 10-те страни от Източна Европа, включени в Индекса. Което отново ни поставя на дъното на таблицата.

Индивидуалното поведение на дарителите показва промени през годината - даряването на пари бележи известно подобрение. У нас то достигна връх от 27% през 2014 г., когато интервюирането се проведе малко след големите наводненията, обясняват от фондация Bcause, която е партньор на проучването за нашата страна. През 2015 г. този показател се върна на по-типичните за България нива. Тази година имаше малко, но съществено увеличение с четири процентни пункта. Делът на хората, които съобщават, че даряват пари, сега е 17% (в сравение с 13% през миналата година). След като през 2015 г. делът на хората, обявили, че са помогнали на непознат, достигна връх от 42%, (когато България беше в центъра на мигрантската криза), вече е спаднал до 34%. Това е най-ниското ниво по този показател, измервано и през 2011 г. Участие с доброволен труд декларират само 5% от населението на България. Това ни поставя на предпоследно място в света – само преди Армения с 4%.

"Спадът на дарителство в развитите западни общества се дължи на увеличаващата се тенденция личният капитал да се насочва към социално инвестиране, а не към чиста филантропия. Модерните социални инвеститори могат и желаят да бъдат повече ангажирани в избраната социална цел, да й помагат с уменията и контактите си, вместо просто да напишат един чек. Макар и в България да нямаме статистически сериозни данни за това, опитът на Фондация BCause показва такива примери и у нас. Успелите хора се ангажират с каузи, но не непременно като дарители. Зад всички нови инициативи в образованието, културата, медиите и ще посочите поне по един българин, който ги прави възможни. Освен това, нараства и онлайн дарителството, което също ангажира дарителите в разпространение на апели и обратна връзка – обемите на два сайта на BCause – Platformata.bg и DMS 17777 (съвместен проект с Български дарителски форум) го показват. Последователното онлайн присъствие и "живата” онлайн комуникация са достъпни и все повече водят до успех и повече организации би трябвало да му отделят сериозно място в плановете си за финансиране", обяснява изпълнителният директор на фондацията Елица Баракова.

Оказва се обаче, че в България нещата не са много по-различни от наблюдаваните в останалите държави. Според изследването дарителският индекс бележи спад по целия свят. А и делът на хората, по света, които са дарили пари през 2016 г. е най-нисък от 3 години насам. Всички западни държави в топ 20 са понижили инекса си тази година. Нова Зеландия, САЩ, Австралия, Канада, Ирландия, Холандия, Великобритания, Малта, Исландия, Германия и Норвегия са отбелязали спад от 1 до 5 процентни пункта в дарителски си индекс, отичта CAF World Giving Index. Оценките за континентите в Европа, Азия и Океания са по-ниски от петгодишните им средни стойности, докато Азия конкретно е отбелязала спад и в трите аспекта на поведение.

Африка пък е единственият континент, който бележи увеличение и на трите поведенчески аспекта. Тази година тя се противопоставя на световната тенденция на спад и е единственият континент, при който се отчита ръст във всички показатели.

Друг интересен факт от проучването е, че за четвъртата поредна година Мианмар е на върха на CAF World Giving Index. Въпреки това обаче резултатът на страната е с 5 пункта по-нисък от миналата година, когато е отбелязан най-високият му резултат.

Световният дарителски индекс на КАФ (CAF World Giving Index) се основава на данни от Световното проучване на Галъп (Gallup’s World Poll), осъществено сред 146 000 души в 139 страни, които заедно представляват около 95% от населението на света (около 5,1 млрд души). В България са интервюирани 1000 души в периода 18 май – 4 юли 2016.