Българите още възпитават с шамари и дърпане на уши 12.03 | 12:11

68% от българите биха ударили шамар или издърпали ухото на детето си с възпитателна цел. Дори и хората с висше образование одобряват прилагането на такива мерки на "минимално насилие". Това показва допитване на НЦИОМ, цитирано от БТА.

Този модел на възпитание среща одобрението на възрастните от всички поколения.

Над 90% от запитаните 1000 респонденти са на мнение, че децата не бива да бъдат оставяни без надзор до навършването на 8-годишна възраст.

Засилен надзор до навършването на 12-годишна възраст е необходим според 83%, а 85% смятат, че до 14 години, след 20 часа с децата трябва да има възрастен.

Това сочат още резултатите от национално представително проучване за идеите, заложени в проекта на Закона за детето. Вторичният прочит на данните от настоящото изследване показва, обаче, наличието на противоречиви нагласи.

От една страна, 83% смятат за неприемливо родителите да упражняват насилие и силови възпитателни методи, от друга страна – 65% от същите тези, които не приемат насилието в семейството, одобряват използването на така нареченото "минимално насилие” (шамар, напляскване, издърпване на ухо и т.н.).

Това косвено означава, че сред немалка част от хората по въпроса има "двоен морал”, уточнява още Агенция "Фокус". От една страна, те намират за допустимо минималното насилие към деца, а в същото време не приемат да се използва насилие, принуда и други методи, които накърняват достойнството на детето. Очевидно повечето родители, упражняващи минимално насилие, имат персонално усещане, че упражняват контрол върху ситуацията.

Но дали подобна субективна оценка е вярна?

Близо 60% от интервюираните българи посочват, че е нужно при развод специалисти психолози или специалисти в областта на политиките за децата, да следят за спазване на правата им и да ги защитават. Жените по-често от мъжете настояват за експертна намеса.

Подобна е позицията и на образованите респонденти, както и на живеещите в малките градове и в селата. Главно субективни се оказват причините, поради които различни обществени групи са склонни да подкрепят идеята вещи лица да следят за защита на правата на детето след развода.

Сред предложенията за формулиране на конкретни права на детето в проектозакона, най-висока подкрепа от страна на обществото получава правото на закрила на детето срещу въвличането му в политически, религиозни и синдикални дейности. Това предложение е одобрявано от 93% от българите.

По-слаба подкрепа (от 43%) регистрираме за предложението детето да може да съди родителите си, ако са нарушени негови основни права. Сред приемащите подобна мярка преобладават млади и образовани хора, несемейни и жители на градовете.