Българите се подготвят за Бъдни вечер, до празника остават часове 24.12 | 10:32
Довечера отбелязваме един от най-важните семейни празници за българите
На 24 декември вечерта честваме деня преди раждането на Исус Христос. Празникът е познат най-вече като Бъдни вечер, но в отделни краища се срещат и с други имена.
Това е един от най-важните семейни празници в българския календар. Самото му име произхожда от бдение или бъднини. В първия случай по-силна е християнската символика – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Вторият вариант е отражение на езическите вярвания, според които раждането на младия бог се свързва с възкръсването на цялата природа и се смята за начало на новата година. Затова на Бъдни вечер се извършват множество ритуали, които трябва да донесат късмет и плодородие в дома.
Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника - дебел пън от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То трябва да бъде запалено от най-възрастният и да бъде оставено да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща сила и пази от зли сили, а според народните вярвания точно в навечерието на Коледа небето и адът временно се отварят и сред хората бродят караконджули и таласъми. Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за плодородие по нивите, а друга се пази като средство срещу зли сили.
Докато мъжете изпълняват обреди за защита на дома, жените, като свързани с плодородието, приготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което започва още от рано сутринта. Тогава най-младите момичета носят "мълчана” вода, тоест не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре слага сребърна пара и дрянови пъпки за късмет и здраве, а отгоре я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са трябва да донесат благополучие. От подготовката на хлябовете се изключват само момите за женене, за да не отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома.
Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене. Цялото семейство трябва да седне заедно на трапезата, коята обикновено се слага на земята, върху слама. Така се пресъздава обстановката, в която се е родил Младенеца. Стопанинът разчупва боговицата. Първото парче винаги е за мъртвите (или Богородица), второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството. На трапезата се седи дълго и никой не била да става. Ако на някой все пак му се наложи, той трябва да ходи приведен, като отрупано с плодове дърво. Накрая всички напускат трапезата заедно, за да узреят едновременно класовете и посрещат коледарите. Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Това отново е свързано с вярата, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря.
Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Например, ако бъдника гори добре и пръска искри, това означава богата реколта. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от семейството сччупва по един орех и зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест. Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.
В съвременното общество няма как да бъдат спазени всички тези традиции, но е достатъчно семейството да бъде заедно и да запалите една свещичка за здраве.
Разбира се, постната трапеза е задължителна. Добре е празничното меню е храната да е в изобилие - за да бъде успешна следващата година. Ястията трябва да са 7, 9 или 11 - нечетен брой.
Задължително на масата присъства домашно приготвена питка с пара, която по традиция се разчупва от главата на семейството. На когото се падне парчето с парата, той ще бъде най-голям късметлия през предстоящата година. Други български традиционни ястия за трапезата за Бъдни Вечер са сарми, бобена салата, печен боб или яхния, пълнени чушки, орехови разядки, туршии, жито, ошав, тиквеник. Освен това се слагат и мед, ядки (най-често орехи), разнообразие от плодове, вино, чесън.
Водещи
-
Кантарджиев: Епидемия не се обявява, за да се затваряме, а защото законът развързва ръцете на министъра
Според него ваксината за коклюш не предпазва от заразяване.
24.04 | 08:59
-
Народното събрание ще обсъди закона за, живеещи извън Република България
В предложения дневен ред е и първото четене на промените в Закона за чужденците в Република в...
24.04 | 08:45
-
Днес ще бъде предимно слънчево
Максималните температури ще бъдат между 19° и 24°, в София – около 20°.
24.04 | 08:15
-
Стефан и Марин Димитрови били информатори на Бойко Рашков
Така бившият вътрешен министър обясни срещите си с тях
23.04 | 21:00
Най-четени
-
US топ военен алармира: Извънземните са под водата!
Тим Галодет предупреди, че заснето от офицери бягство на НЛО в океана е много обезпокоително
23.04 | 14:50
-
Сътрудник на германски евродепутат е арестуван по подозрение в шпионаж в полза на Китай
Арестът е извършен в Дрезден, а апартаментът на заподозрения е обискиран
23.04 | 18:15
-
Месец след началото на пролетта времето в голяма част от Италия е типично зимно
Сериозна снежна покривка се е образувала и в Лигурия и Венето.
23.04 | 09:15
-
Е-обучение заради коклюш – по преценка на директора на училището
Това съобщи главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев
23.04 | 16:00