България в еврозоната – кой печели и кой губи на международната сцена 11.06 | 10:29

Положителният конвергентен доклад на Европейската комисия и Европейската централна банка от 4 юни отвори вратата за влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година. Въпреки че новината беше посрещната с одобрение в Брюксел, зад кулисите се очертават сложни геополитически интереси и печеливши, и губещи от историческото решение.

България ще стане 21-вата страна в еврозоната, след като изпълни всички четири критерия от Маастрихт. Инфлацията в страната е 2,7 процента – под референтната стойност от 2,8 процента, а държавният дълг от 24,1 процента от БВП е значително под допустимите 60 процента.

За Европейската комисия и ЕЦБ присъединяването на България е по-важно от самата България. "Излиза, че май еврозоната кандидатства за присъединяване към България, а не обратното", отбелязват експерти, анализирайки фискалната дисциплина на страната.

Средното съотношение на държавен дълг към БВП в еврозоната е 87,4 процента, докато България е втората най-дисциплинирана фискално държава с 24,1 процента. Пред нея е само Естония с 23,6 процента, докато "страни за пример" като Италия имат 135,3 процента, Франция – 113 процента, а Гърция – рекордните 153,6 процента.

Урсула фон дер Лайен и Кристин Лагард с личен успех
Разширяването на еврозоната на фона на редица имиджови щети представлява кризисен пиар за европейските институции. "Това са лични успехи на Урсула фон дер Лайен и Кристин Лагард", смятат анализатори, посочвайки устойчивия спад на еврото спрямо американския долар и превръщането на ЕС във второстепенен геополитически фактор.

В момент, когато Полша не иска да чува за приемане на еврото, а Румъния не може да се класира дори за валутния механизъм ERM 2, "отворената врата" за България е в някаква степен спасителна.

Русия няма интерес да спира България
Противно на разпространеното мнение, Русия няма кой знае какъв интерес да спира България за еврозоната. "Това би ни превърнало във втора Сърбия, от която Русия няма особена полза", обясняват експерти. Напротив, интересът на Кремъл е България да бъде добре интегрирана в европейските структури и "отвътре да разклаща устоите".

Москва успешно експлоатира темата за еврото в последните месеци и години, но това е част от стратегията да дестабилизира България, а оттам и Европа. "После ще си намери друга дъвка, с която да разделя и противопоставя българското общество", предупреждават анализатори.

САЩ са единствените реални губещи
Еврото е пряк конкурент на американския долар като световна валута, следователно САЩ нямат интерес еврозоната да се разширява. "Хеле пък с финансово дисциплинирана държава като България", подчертават експерти.

Американският икономист Стив Ханке, цитиран от български противници на еврото, никога не е бил нает от българското правителство или БНБ за консултант, отбелязват наблюдатели.

Следващите стъпки до януари 2026
Положителният конвергентен доклад не означава автоматично влизане в еврозоната. На 19-20 юни финансовите министри от еврозоната ще обсъдят докладите, а на 8 юли ще бъде взето финалното решение от Съвета на ЕС.

Теоретично някоя държава може да наложи вето или българското правителство да падне и новото да оттегли кандидатурата. Въпреки това, всички сигнали сочат към успешно завършване на процеса до края на годината.