България може да бъде отделена от Румъния за Шенген 14.04 | 14:22

Това ще стане, ако не минат бързо промените за разследване на главния прокурор и за КПКОНПИ, предупреди външният министър

Ако България спешно не приеме законите за разследване на главния прокурор и за КПКОНПИ, тя може да бъде отделена от Румъния за влизане в Шенген, предупреди външният министър Николай Милков в интервю за БТА. Той участва в Първата конференция за сигурността на Черноморския регион под егидата на Кримската международна платформа, която се проведе в Букурещ.

"Имаме договорености с Европейската комисия, както и с нидерландската страна за това какво трябва да свършим, в какъв размер, в каква дълбочина. За да може това да се случи обаче, са необходими минимум два закона, които трябва да бъдат приети от парламента. Единият е прочутият вече закон за отчетност на главния прокурор, другият е законът за реформата на органа за борба с корупцията. Така нареченият КПКОНПИ", каза Милков. "Ако това стане, ще бъдем заедно с Румъния. Ако обаче ние реализираме някакво ново закъснение и отново двата фундаментално нужни закона не бъдат приети, то тогава съществува риск и никой не би могъл да упрекне нито Румъния, нито Комисията, ако те процедират по разделен начин за Румъния и България. Това зависи от нас в този момент", заявява още външният министър.

Това е първото изявление на българско официално лице, пряко ангажирано с влизането в Шенген, за реална опасност от разделяне на България и Румъния. До този момент тази версия се основава главно на анализи и реплики на европейски чиновници.

Двата закона са свързани не само с Шенген, но и са част от поетия от България ангажимент, свързан с Плана за възстановяване и развитие, по който страната ни очаква милиарди евро. Още предният парламент направи опит да ги приеме, но след парламентарни и законотворчески игрички те бяха успешно блокирани от няколко политически сили. Пакетът промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, които да сложат край на недосегаемостта на главния прокурор, включително и на настоящия обвиниел номер 1 Иван Гешев, претърпя провал в 48-мото Народно събрание. Той беше внесен паралелно от служебното правителство и "Демократична България", но в крайна сметка беше бламиран. Проектът предвижда съдия с ранг на върховен временно да се превръща в прокурор и да разследва главния прокурор или заместниците му. "Възраждане" обаче внесе друг проект, предвиждащ разследването да се води от подчиненото на главния прокурор национално следствие. Този проект получи подкрепата на ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС.

Двата проекта бяха приети на първо четене дни преди предишното НС да се разпадне. Междувременно ГЕРБ поискаха тълкуване от Констиуционния съд, което много експерти приеха като опит за блокиране на механизма за разследване, срещу който говори и действа активно и самият главен прокурор.

Подобна е и ситуацията с антикорупционната комисия - КПКОНПИ. И тук има два законопроекта, които са твърде различни. Единият предвижда промени, които запазват структурата на комисията. Другият предвижда създаването на две отделни комисии - Комисия за противодействие на корупцията и Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Първата ще разследва, а втората ще се занимава с конфискацията и управлението на отнетото имущество, пише "Сега".