България не може да приеме повече от 7000 бежанци, разчитаме на Турция да не пуска повече до границата ни 17.08 | 12:33

Европа се намира в най-тежката миграционна ситуация след Втората световна война. Това заяви еврокомисарът по бюджета Кристалина Георгиева по БНТ. Тя припомни, че Брюксел предвиди за страната ни  72 млн. евро като подкрепа за преодоляване на бежанската криза. "Смятам, че България ще има нужда от още финансиране, но трябва да намерим точния момент за кандидатстване за това", каза Георгиева.

"Трябва да инвестираме повече в стабилизирането на страните, откъдето идват бежанците, да работим хората да си остават в родините. Трябва да помагаме и на страните, които приемат бежанците да ги задържат там. 80% от бежанците бягат от една бедна страна в друга, а сега вълната прелива към нас. Разбира се, трябва да се борим и с трафикантите, да работим върху това да се пресече този бизнес. И след това да работим да можем да се справим с прииждащата вълна мигранти, да се стараем да ги квалифицираме, за да работят", категорична бе тя и даде за пример Германия и Швеция. Даже и Германия и Швеция обаче вече се задъхват от потока, коментира еврокомисарят. 

"Получаваме финансиране от ЕК, през май т.г. нашата агенция подписа договор за 4.2 млн. евро за една година по т.нар. План за спешни мерки и вече 80% от тези средства са преведени на българската страна. Парите са за заплащане на преводачи, за медицинско осигуряване, за нови 100 щатни бройки от служители за една година, докато се овладее миграционния натиск, оборудване и техника в нов модул за настаняване на 400 души и др.", обясни по темата шефът на Агенцията за бежанците Никола Казаков. Според него бюджетът Агенцията за бежанците да бъде коригиран, както и устройственият й правилник.

"Доброто е, че ускорихме рязко процедурата за предоставяне на закрила. Според закона този срок е от 3 до 6 месеца, но заварихме закъснели преписки със 7,8, 9 месеца, докато сега няма такава, която да е надвишила 4 месеца. Направихме вътрешно преструктуриране, благодарение на което чужденците от Военна рампа, центъра и Враждебна вече не ходят всеки ден в кв. "Овча Купел" да се регистрират, за интервюта и тези дейности вече се извършват на място, при тях", казва Никола Казаков.

Междувременно стана ясно, че страната ни е заплашена от струпване на 100 000 бежанци и натиск да влязат през границата ни с Турция.

"България има определен финансов и икономически ресурс, тъй че като държава не можем да надскочим себе си и затова сме предвидили краен капацитет за приемане на чужденци. Имаме Национален план за временна закрила, който може при необходимост да се въведе с решение на Съвета на Европа. Цяла Европа помага на държавата, с която е въвела такъв национален план. Разполагаме с 5 130 места за настаняване, с възможност за разширяване до 1500 места, както и с модул за 400 души. Заложили сме изграждането на още 2 модула за 800 души в националния план. По груба сметка можем да си позволим бързото приемане на до 7000 души", коментира по този повод пред БГНС шефът на Агенцията за бежанците Никола Казаков.

"Не допускам, че може да настъпи момент, в който на нашата южна граница да се струпат на път към България към 100 000 бежанци. Защото, за да стигнат до границата ни, трябва да минат през Турция, а тя взема мерки и строи нови лагери за временно настаняване", каза още Казаков.

България е подложена на силен миграционен натиск, нараснал два пъти за първите седем месеца на 2015 г., сравнен със същия отрязък от време за 2014 г., посочва той.

За тези седем месеца над 9200 души са подали молби в България за закрила. През януари т.г. у нас са пристигнали 1070 души, докато за миналия месец те са вече 1869 души. И това е графика, чиято стрелка се движи стабилно нагоре, отбелязва Казаков.

Според цитираната от Казаков статистика над 70% от пристигналите у нас чужденци от размирни райони, след като бъдат оформени документите им, заминават към страните от Западна Европа, основно - Германия, Австрия, Франция.

Чужденците, търсещи закрила у нас идват от основно Сирия, на второ място – от Афганистан и на трето – от Ирак.

България днес е в ролята на транзитна зона. Затова правителството прие Национална стратегия за миграция, убежище и интеграция, чиято цел е тези хора, които пристигат у нас да не минават транзитно, а да останат тук и да се интегрират. Процесът на интеграция е пожелателен, не е задължителен. От 10 000 души, получили закрила у нас предполагам, че между 5-10% ще се съгласят да бъдат интегрирани, което означава между 500 и 1000 души, посочва шефът на Агенцията за бежанците.

Задачата за недопускане на радикални елементи - ислямисти, терористи и др. сред тях е функция на определени служби у нас - ДАНС и МВР. Чужденците, които влизат по този начин в България са проверявани на няколко нива, в началото - от гранична полиция, а след това - в разпределителния център от дирекция "Миграция", а службите са навсякъде по тази верига, обяснява Никола Казаков.

По думите му българските власти успяват да идентифицират повечето чужденци, пристигащи без документи: "В зависимост от говора, наречието, чрез информация от страните на произход, чрез отговорите им при анкетите и интервютата и др. Повечето от интервюиращите са бивши служители на МВР, на НСС, на МО, които са добре обучени, разполагат с много и детайлна информация - питат пристигналите у нас дори за съвсем конкретни факти, свързани с училището, което са завършили, с града, в който са живели, успяваме да се снабдим с данни дори за кварталите, които те са обитавали. Получаваме също информация и от другите служби, което много помага в работата ни. Така че засега успяваме да идентифицираме и да пресечем влизането на радикални елементи през границата ни, независимо, че това не е в обсега на нашите функции".

България не е достатъчно привлекателна, защото е икономически слаба, с финансови проблеми, докато богатият Запад предоставя повече възможности за бежанците, обяснява той. И дава пример с Германия, където на всеки член от семейство бежанци се дават по 143 евро на месец, отделно им предоставят храна, подслон. Дори тази седмица в едно свое изявление моят германски колега г-н Шмидт заяви за "Ди Велт", че властите в държавата обмислят да спрат тези 143 евро, а и други благини за икономическите мигранти, както и да им наложат забрана за влизане в страната от 5 години, коментира Казаков.

Тези рестриктивни мерки се обсъждат с цел да се намали броят на бежанците в Германия, тъй като до края на годината техният брой се очаква да нарасне от над 200 000 души, които са дошли от началото на 2015 г. до днес, до 450 000 души. С тази перспектива на германска територия се строят още 20 лагера за настаняване.

Следим ситуацията в Гърция, Македония, Италия, Сърбия и Унгария, които са подложени на силен миграционен натиск. У нас основните усилия на българската държава и на Агенцията за бежанците са насочени към опазване и посрещане на всички търсещи закрила, бедстващи хора. 99% от нашия контингент, който преминава границата ни, включително и през КПП-та, са именно от Турция. На този етап ние нямаме индикации и чужденци, търсещи закрила, които са влезли у нас през българо-македонската граница, информира Казаков.