България получи оценка на мерките за борба с корупцията 10.11 | 13:55

Групата на държавите срещу корупцията (GRECO) в рамките на Съвета на Европа публикува в сряда доклада си за България, в който се оценяват прилаганите мерки за борба с корупцията. Докладът изтъква спешната нужда от по-ефективно прилагане на правилата за партийно финансиране и посочва, че е желателно да бъдат направени правни подобрения в криминализирането на корупцията.

Докладът, за който съобщи и ДПА, се съсредоточава върху две отделни теми: криминализирането на корупцията и прозрачността на партийното финансиране.

По първата тема се отбелязва, че България полага забележими усилия за прилагане на ратифицираната от нея Наказателна конвенция относно корупцията и Допълнителния протокол към нея и за съгласуваност на правната рамка по инкриминирането. Въпреки това се изтъква нуждата от ясно криминализиране на подкупите и търговията с влияние в различните случаи, при които облагодетелстваното лице е трета страна (независимо дали е физическо или юридическо лице).

В доклада се посочва също, че въпреки въведените през 2002 г. правни промени, на практика концепцията за неправомерно облагодетелстване се тълкува твърде тясно, разбирана като материална облага, която има различима пазарна стойност.

По втората тема докладът отбелязва, че със Закона за политическите партии от 2005 г. и с други нормативни актове България е въвела важни мерки за прозрачност и контрол на партийното финансиране и на предизборните кампании. Изказва се обаче мнение, че са нужни подобрения, включително цялостно хармонизиране на законодателството с цел да се гарантира, че финансовите декларации на партиите и на кандидатите адекватно отразяват финансовата им дейност и са достъпни за обществеността.

Според доклада е необходимо Сметната палата, която има главната отговорност за контрола върху политическото финансиране, да получи допълнителна подкрепа, като се има предвид широкоразпространеното мнение, че финансовите декларации на партиите и на участниците в предизборни кампании в повечето случаи не отразяват действителните факти.

Докладът също така посочва, че от начина, по който се подготвят съответните закони, може да се предположи, че законодателството служи на политически цели. Изтъква се например, че Законът за местните избори е бил променян 24 пъти след приемането му през 1995 г., като често тези промени са внасяни твърде късно, за да могат да бъдат напълно приложими в съответните предстоящи избори.