Българските храмове остават без свещеници? 22.03 | 17:01

Българските храмове и църкви са застрашени от пустота. Причината е непрекъснато намаляващият брой на свещеници в страната. Миряните в някои райони на страната от години не са посещавали литургии, защото няма кой да ги отслужи.

От началото на 90-те години до днес броят на свещениците е намалял 3 пъти до 1300. Най-много богослужители има в Софийската митрополия - 400, следвана от Пловдивската и Варненската. Най-малко свещенослужители има Видинската епархия.

Отец Димитър, който отговаря за четири села на 40 километра от Враца получава за труда си 380 лева месечно. "Навсякъде през Възраждането за местните е било чест да си имат свещеник. Обществото от вярващи, които са строили тези храмове, са подсигурявали заплатите на свещениците", припомня той.

Въпреки че не е отваряно с години, ковчежето с дарения в църквата в село Долна Бешовица все още не е пълно, разказва клисарката Софка Цолова. Възрастната жена отбелязва, че за съжаление неделните литургии не се посещават от никого.

В съседното село Горна Бешовица миряните рядко викат свещеника дори за опело, а на Великден сами си правят ритуала. Освен ниските заплати, другата причина за липса на свещеници е обезлюдяването на селата. До преди 10 години богословие са завършвали близо стотина души. Сега студентите са наполовина.

Експертите се опасяват, че скоро свещениците ще са изчезващ вид. "Ние ще се изправим пред една ситуация, в която българската църква, която е имала добре изградена енорийна мрежа, след време ще бъде изправена пред една мисионерска ситуация", предупреждава доц. Костадин Милушев от богословския факултет на Софийския университет.

Очаква се до няколко години броят на духовниците да е под 1000 в страната. Според експертите, професията се е превърнала в нежелана от младите не само заради ниското заплащане, а и заради негативните обществените нагласи към духовенството, както и скандалите в църквата, предаде bTV.