Българските цели за 2020 – знаем ли точно какви са? 12.01 | 14:36

В началото на миналата 2010 г. Европейската комисия (ЕК) публикува икономическата си стратегия "Европа 2020". Тя трябва да наследи Лисабонската стратегия и представя визията на ЕК за развитието на Европейския съюз (ЕС) в следващите 10 години.

В "Европа 2020" са отразени поуките, които Брюксел си е взел от кризата, и е обрисуван качествено нов икономически модел, базиран на знанието, нисковъглеродната икономика и високата заетост.

Важен момент от стратегията са единните действия на държавите членки за постигането на поставените цели. Затова и всяка страна от Общността трябва да подготви своя индивидуална стратегия 2020, според уникалната икономическа ситуация в конкретната държава.

Пет са основните цели, които си поставят от Брюксел до 2020 г.:

- 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС да се инвестира в научно-изследователска и развойна дейност;

- Заетостта на хората между 20 и 64-годишна възраст да бъде 75%;

- Да се намалят с 20 милиона души заплашените от бедност в еврообщността;

- Да се съкратят емисиите въглероден диоксид с 20% в сравнение с нивата от 1990 г., да се постигне 20% дял на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и да се намали консумацията на енергия с 20% (т. нар. Цели 20/20/20);

- Делът на напускащите рано училище да намалее до 10% и 40% от младите хора в ЕС да имат завършено средно или висше образование.

За да постигне поставените пет основни цели, Европейската комисия обяви и няколко инициативи - "Съюз на иновациите", "Мобилна младеж", "Индустриална политика за зелен растеж”, "Европейска платформа срещу бедността” - които ще насърчават осъществяването на различни политики и мерки в тази посока. Всяка година пък ще се съставя доклад за всяка една държава членка в ЕС, който ще показва дали съответната страна следва поставените в стратегията цели, как ги осъществява, има ли пропуски, какви са те, както и насоки за тяхното преодоляване.

Горе-долу по същото време президентът Георги Първанов организира инициативата "България 2020". Още през януари държавният глава проведе дискусионния форум "България - накъде след кризата", на който подчерта, че е необходимо създаването на стратегия за изход от кризата и развитие на икономиката до 2020 г. за доброто на държавата.

Впоследствие от СДС представиха своите предложения за "България 2020" - дългосрочна стратегия за европейски стандарт на българите, както я представи лидерът на партията Мартин Димитров. Той не пропусна да обвини властта, че действа краткосрочно и хаотично и призова управляващите да приемат националната ни стратегия за развитие в следващите 10 години.

Такава все още няма. Няма поставени ясни цели, няма и визия за промените, които изисква от нас ЕС. Правят се само противоречиви и разнообразни прогнози за икономическия растеж и доходите, базирани на цифри от миналото, в които и Евростат се съмнява.

Един добър пример

Великобритания е може би държавата с най-ясна и изчистена устойчива стратегия за икономическо развитие в следващите 10 години. Страната си постави целта да се превърне в "най-зелената" в Европа, като прие Закон за климатичните промени, който получи изключително широка подкрепа и от гражданското общество, и от политиците.

Целта на Лондон е до 2020 г. вредните емисии да се свият с 34% и с още 8 на сто до 2050 г. Ще се засилят и инвестициите в "зелена" икономика. Акцент във Великобритания поставят на ВЕИ и транспорта като един от източниците на най-много вредни емисии в атмосферата.

Държавата смята да инвестира около 60 милиона паунда в строителството на "морски" централи (за добив на енергия от вълните) и около 120 милиона – във вятърни паркове. Ще се стимулират и инвестициите в чистите въглищни технологии, както и "зеленото" автомобилно производство. Пример за това е наскоро откритият завод на Renault-Nissan за производството на батерии за електромобили.

Според британските власти инвестициите в нисковъглеродната икономика на бъдещето ще доведат до значително повишаване и на заетостта, като образователната система ще бъде реформирана така, че да "фабрикува" правилните специалисти, необходими за осъществяването на стратегията. Това обаче ще им струва доста скъпо. Според изчисленията цената на електроенергията ще се повиши с около 6%, но пък инвестициите във ВЕИ ще допринесат за енергийната независимост на Острова. А и британските власти ще спестят повече, ако осъществят реформите сега, а не ги отлагат за неясното бъдеще. Защото Световната банка изчисли, че "зелените" разходи гълтат около 1% от световния БВП на година сега, докато след 10 години неосъществяването им ще донесе загуби до 20%.

2020 у нас

2020 явно е твърде абстрактна цифра за българските политици. И твърде далечна. Защото засега властта се ангажира с хаотични и съвсем нецеленасочени реформи – на образованието, на здравеопазването, на пенсионната система, на модела за усвояване на европейските средства, които биха осигурили така необходимия капитал за инвестиции в нисковъглеродна, основана на знанието и новите технологии икономика, и на много други обществено-икономически сектори.

Не е подготвена и законодателната уредба, която би регламентирала една дългосрочна стратегия за обществено-икономическо развитие. Едва сега се готви закон за иновациите, Законът за възобновяемите енергийни източници пък заседна някъде из дебрите на Министерския съвет, който трябваше да го гласува още преди края на миналата година. Така и не се случи либерализацията на енергийния пазар в истинския смисъл на думата. В енергийния ни сектор все още действат доста стабилни монополи, пипалата на които стана ясно, че ще бъде трудно да се разкъсат.

Какво ни трябва?

Ясна визия за развитието на образованието, инвестициите в наука и сътрудничеството между бизнеса и отговорните институции за по-пълноценно задоволяване на нуждите от кадри; намаляване нивото на корупцията, която пречи европейските пари да достигнат там, където са необходими най-много; адекватна нормативна уредба, която да трасира пътя към икономиката на бъдещето; повече стимули за бизнеса за инвестиции в иновации, нови технологии, научна и развойна дейност и в собствените му кадри; адекватна социална политика, която да не се основава на безконтролно раздаване на помощи, а на инвестициите в квалификация и преквалификация на проблемните групи от населението.

И най-вече – управляващите да не мислят в краткосрочен 4-годишен период, а да взимат (и адаптират) добрите примери. От Запада или Изтока – няма никакво значение.