Българският хелзинкски комитет с десет въпроса към Иван Гешев 14.10 | 12:00

По отношение на кандидата становището е, че той не демонстрира познаване или зачитане на основните принципи на правото

От iNews.bg

На 11 октомври 2019 г., адвокат Адела Качаунова, директорка на Правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК), изпрати до Висшия съдебен съвет становище относно кандидата за следващ главен прокурор на Република България, г-н Иван Гешев, съобщиха от Българския хелзинкски комитет. Организацията поставя 10 въпроса към единствения кандидат.

Становището се състои от три части - относно процедурата, относно кандидата, както и десет въпроса, които да му бъдат поставени по време на предстоящото му изслушване. С него се дава отрицателна оценка както на качеството на процедурата до момента, така и на кандидата.

Съгласно становището качеството на процедурата е ниско. Това е така на първо място поради самия факт на номиниране на един-единствен кандидат за поста, което не може да гарантира качество на избора и оставя съмнения за прозрачността му. На второ място тази оценка е обоснована с ниското обществео доверие към процедурата и кандидата, принос за което има институционалното поведение до момента, както стремежът кандидатът да е само един и без конкуренция, така и необичайната активност по предоставяне на становища в негова подкрепа от страна на субекти, които не са имали пресечни точки с него, а и нямат право да предоставят становища съгласно чл. 173, ал. 8 от ЗСВ, а именно редица органи на съдебната и на изпълнителната власт.

По отношение на кандидата становището е, че той не демонстрира познаване или зачитане на основните принципи на правото, на конституционното право и на правата на човека. Освен това той публично е демонстрирал подигравателно отношение към гражданските организации, работещи за защита правата на човека.

Въпросите, които БХК иска ВСС да постави на изслушването на г-н Гешев, са насочени към изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по делата <i "="">Колеви срещу България, Великова срещу България, Ленев срещу България и Димитър Митев срещу България;изпълнението на задължението на главния прокурор да охранява разделението на властите; намаляване на осъдителните присъди за вреди, причинени от прокуратурата; за възможността за съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство; за изпълнението на изискванията на Стокхолмските директиви на ЕС; както и за борбата срещу престъпленията, мотивирани от предразсъдъци ("престъпленията от омраза").