ВМРО иска легитимен превод на Истанбулската конвенция 13.02 | 12:56

Ние от ВМРО – Българско национално движение припомняме, че именно несъстоятелността на българския превод беше използвана като мотив в основната битка на поддръжниците на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция. Именно мандатоносителят – ПП ГЕРБ, още в началото на годината, след гласуването на 03.01.2018 г. на документа в МС, изрази своите притеснения, че проблемът в неразбирането на текста идва от некоректния превод и заяви, че ще поиска официален такъв от Съвета на Европа. До този момент обаче, вече месец и половина по-късно, такъв няма.

Ето защо ние от ВМРО – Българско национално движение питаме по кой текст Конституционният съд на Република България ще направи своето тълкувателно решение – по българския, обявен от сезиращия субект (ПП ГЕРБ) за несъстоятелен, или по английския и/или френския, на които е подписана конвенцията, и които са официални по силата на международното право.

Преди да отделим внимание на двете възможни хипотези – нека обърнем внимание на още един детайл. Текстът, с който ще се съобразяват българските съдилища, респективно е преводът на български, който е подписан първоначално от Министерство на правосъдието, след което е приет от Министерския съвет на Република България, след това е внесен в Народното събрание и (евентуално) ратифициран някой ден. От това следва именно този текст да бъде публикуван и в "Държавен вестник", което вече го прави официален документ, релевантен към правната система на Република България. Нещо повече – наддържавен документ, който има по-висока правна сила от българското законодателство (дори по-висока от Конституцията!), а това ще доведе до промени в редица закони, включително Основния закон на държавата.

Ето оттук следват вече и нашите съществени въпроси. Текстът, който е подписан от Министерство на правосъдието, приет от МС и внесен в НС на Република България, и който е меродавен към настоящия момент ли е текстът, по който уважаемите конституционни съдии от КС на Република България ще се произнесат? Ако това е текстът, който е спорен дори според радетелите на Конвенцията, то не е ли противоконституционно Конституционният съд да се произнесе по нелегитимен текст?

Ето защо ние от ВМРО – БНД призоваваме конституционните съдии да не дават ход на делото, преди да бъде изчистен въпросът с легитимността на текста на Конвенцията. Призоваваме Външното министерство на страната ни да спази процедурата, като направи нов превод, който да изпрати за одобрение в Съвета на Европа, и едва след това т.нар. Истанбулска конвенция да бъде гледана по същество от Конституционния съд.

Припомняме също така, че в началото на миналата седмица, след консултация с водещи юристи, ние от ВМРО изказахме своите аргументи и обърнахме внимание, че при ратифициране на документа ще се наложат не само законодателни промени (в над 20 закона), но и на фундаментални текстове от Конституцията на Република България, чиято промяна може да направи само ВНС (според чл. 6 от КРБ). 

Също така припомняме още няколко притеснителни факта около легитимността на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция. А именно – още при самото обсъждане на документа в Съвета на Европа са възникнали сериозни противоречия. Даже от българска страна са направени забележки относно спорните и днес дефиниции за джендър и социален пол. Те не са взети под внимание. Нещо повече – всеки пробен документ, който се приема от Съвета на Европа, се гласува от Съвета на министрите на СЕ с консенсус. Т.нар. Истанбулска конвенция обаче не минава през тази съгласувателна процедура. Тя не е била гласувана, точно заради скандалите, които я съпровождат още при създаването. Направо се пристъпва към нейното подписване в Истанбул.

А що се отнася до това дали в документа съществуват или не понятия, различни от традиционните и общоприети за българските нрави, морал и правна система – нужен е обикновен прочит, както и запознаване с документ на Съвета на ЕС от 2010 г., който представлява инструментариум за защита правата на ЛГБТ общността. В него ясно и точно се посочват механизмите за въвеждане на терминологията и специалното отношение на държавите към тази общност. На стр. 13 (абзац предпоследен) дори има специални препоръки тези права нарочно да бъдат вкарани в подготвяната Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.