Влизането в еврозоната: Какви са страховете на българите 19.12 | 12:30

Всеки втори българин е против въвеждането на еврото у нас. Това сочи проучване на "Алфа Рисърч" по поръчка на Министерството на финансите. 

По план България трябва да приеме еврото от 2024 г., но все още е под въпрос дали ще успее да изпълни всички изисквания дотогава заради политическата нестабилност в страната.

В българското общество съществуват притеснения, страхове и в същото време слаба информираност по отношение на присъединяването на България към еврозоната. Това съобщи Боряна Димитрова, управител на агенция "Алфа Рисърч", на пресконференция, свързана с представяне на данните от проведено социологическо проучване относно нагласите на гражданите и бизнеса за въвеждане на еврото в България.

Проучването е проведено в периода 1 – 17 ноември 2022 г. сред 1200 души и 500 фирми, отбеляза Боряна Димитрова и допълни, че 32,8% от хората одобряват присъединяването на страната ни към еврозоната.

59,4% от анкетираните смятат, че присъединяването на България към еврозоната ще това ще окаже позитивно влияние върху икономиката. По отношение на бизнеса 61,3% от компаниите също са на мнение, че ще има позитивни ефекти върху съответната компания.

58,6% от широката общественост посочва, че позитивните ефекти от въвеждането на еврото, ще бъдат свързани с по-удобното за хората при пътуване и разплащане в чужбина, 72,8% от бизнеса също смятат така. 37,2% от широката общественост са на мнение, че еврото ще улесни търговията ни с другите европейски държави, при бизнеса нагласите в това отношение са 63,2%. Сред позитивните аспекти са още по-голяма сигурност и предвидимост в банковия и финансовия сектор в страната, достъп на българските граждани и фирми до по-изгодни и по-евтини кредити, повишаване на самочувствието ни на граждани на ЕС, реално участие на България в процеса на вземане на решения в еврозоната, както и намаляване на риска от фалити на банки.

Негативните ефекти от въвеждането на еврото в страната и според широката общественост, и според бизнеса, са свързани с повишаване на цените на стоките, рискът от измами и изкуствено повишаване на цените от страна на некоректни търговци, увеличаване на инфлацията, трудност за хората да се ориентират в новите парични средства, загуба на суверенитет и финансова независимост, както и неконкурентноспособност на българските стоки.

Служебният министър на финансите Росица Велкова припомни, че Народното събрание постави като основен приоритет на служебното правителство да работи в посока за това от 1 януари 2024 г. България да стане част от еврозоната, като са внесени четири законопроекта в НС, включително Законопроект за изменение и допълнение на Закона за БНБ. Финансовият министър съобщи, че очаква Законът за мерките срещу изпирането на пари до края на годината да бъде разгледан на първо гласуване. По отношение на петия законопроект – за еврото, ще бъде разработен в първоначален проект, който е разработен между министерствата, публичните ведомства и институции, както и БНБ, обясни Велкова, като допълни, че в началото на февруари 2023 г. се предвижда да бъде публикуван за 30-дневно обществено обсъждане.

Боряна Димитрова подчерта, че в България голяма част от фирмите са микро и малки, и ако при тях резултатите бяха изключително негативни, това щеше да се отрази в крайния резултат. По думите ѝ, въпреки че има известни разлики, те не обръщат коренно резултата.

Росица Велкова от своя страна заяви, че един от органите, който ще следи за нарушения, ще бъде Комисията за защита на потребителите (КЗП). По отношение на оценката на разходите, като се има предвид тази в другите страни, тя е около 12 милиона лева.