Всеки втори българин не вярва на правителството, още повече не одобряват парламента 25.05 | 18:00

Абсолютно недоверие в институциите и преобладаващи песимистични очаквания за развитието на страната и за икономиката  показва майското издание на Политическия и икономически индекс на "Галъп интернешънъл" – ежемесечно национално представително изследване, което е независимо от външно финансиране. Редовното изследване на агенцията е направено от 8 до 14 май, представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1011 пълнолетни българи.

Помолени да отговорят с "да" и "не", към средата на май 57 процента декларират недоверие към правителството, а 30 на сто - доверие. 68 на сто дават отрицателна оценка на парламента, а само при 18 процента отношението към депутатите е положително. 56 на сто оценяват негативно президента, а при 32 процента оценката е позитивна.

23 процента от запитаните смятат, че страната ни върви към по-добро. При 62 на сто очакванията са за влошаване на ситуацията.

Сходни са изводите и по отношение на масовите очаквания за икономиката и личните финанси. 43 на сто очакват общото икономическо положение в страната да се влоши в идната година, 15 на сто - да се подобри, а 33 на сто - да остане както е в момента. 50 на сто пък очакват материалното положение на домакинството им да остане същото, 26 процента - да се влоши, а 7 на сто - да се подобри.

През май обществените нагласи към политиката и икономиката практически не показват промяна спрямо предходния месец, коментират от агенцията и обобщават проучването като "застиване на данните". Управляващите вече са във фазата на рутинната си работа и не се възприемат като ново и любопитно явление, отбелязват те.

По правило, негативните оценки към институциите са повече от позитивните, отбелязват ог Галъп. Социолозите припомнят, че в месеците около безславия край на кабинета "Орешарски" имаше повишение на негативни оценки. В първите месеци на новия кабинет последва лек ръст на положителни нагласи към правителство и парламент. В началото на пролетта навлязохме в нов етап, в който данните се установиха на определени нива и това установяване се потвърждава и в този месец, обясняват анализаторите.

Ако изборите бяха сега, в парламента биха попаднали ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторският блок и Патриотичният фронт, показват резултатите от изследването. С реалистични перспективи да са в него са още "Атака" и донякъде АБВ, отбелязват анализаторите, като уточняват, че данните отразяват декларативни нагласи и не са прогноза за изборния резултат.

След логичното за партия на власт леко разколебаване на част от подкрепата в пролетните месеци, сега ГЕРБ се стабилизира на нива от около 24 на сто заявена подкрепа. БСП пък се е установила на нива от под 15 на сто декларативни електорални нагласи. Измерена в потенциални гласове, разликата между първите две формации е около половин милион гласа, посочват анализаторите, като уточняват, че един процент от извадката се равнява на около 55 хиляди души. Тоест в общи линии се запазва съотношението от последните парламентарни избори.

ДПС е с 8 на сто заявени нагласи за вот, Реформаторският блок и Патриотичния фронт са с около 4 процента сред всички имащи право на глас. Следващите месеци ще покажат има ли тенденция на укрепване при "Атака" и каква ще е съдбата на АБВ. Според данните от май "Атака" би получила подкрепа от 3.1 на сто, а АБВ - 1.9 процента.

От "Галъп" напомнят, че данните показват процент сред всички имащи право на глас, а не само сред гласуващите. 4-процентовата бариера се образува на база гласували. Те посочват, че различните електорати са различни в способността си да се мобилизират, а част от партиите имат и своя "скрит" вот.

Няма особена динамика и в доверието към различните личности. По традиция в "челото" са еврокомисарят Кристалина Георгиева и столичният кмет Йорданка Фандъкова с дялове съответно малко над и под 50 на сто доверие. В групата на популярните са министрите Лиляна Павлова, Петър Москов, Томислав Дончев, премиерът, президентът и омбудсманът - тази група е с дялове около 30 на сто доверие.