Всеки десети съгласен да продаде гласа си на кметския вот 22.10 | 18:00

В дните преди вотове с реална интрига изключително актуална става темата със зависимото гласуване. Поредица журналистически разследвания в евровота ясно показаха, че величината и географията на този тип вот става все по-решаващо обстоятелство за крайния резултат. В момента пък различни места се чуват различни цени на глас до 150 и дори до 200 лв. Подправяне на протоколи, превръщане на бюлетини в невалидни, опити за купуване на цели комисии с цел постигане на по-големи и сигурни разлики в резултатите – това са често обсъждани теми преди всяка кампания. Тази не прави изключение. Разликата тук е, че става дума за местни избори с реален залог на много места, респективно зависимите вотове или некоректните практики могат да повлияят в много по-голяма степен, отколкото на национални избори. За да подмениш вота в някое населено място, е нужно не толкова голямо количество гласове.

Затова "Галъп интернешънъл" за поредна година провери каква е нагласата към "стимулирано" или "наложено" гласуване. В последното националнопредставително изследване на агенцията, проведено само преди дни, беше зададен въпросът: "Вие лично, бихте ли, или не бихте приели да гласувате на местните избори за даден кандидат, партия или коалиция срещу заплащане, друг стимул или по принуда?" Разбира се, няма кака да се очаква, че хората ще бъдат докрай искрени при такъв въпрос, но все пак степента, в която подобни неща се признават, е показателна и за цялостната величина на явлението "контролиран вот".

Оказа се, че 11% от всички запитани признават, че биха приели. Все пак 81% не биха, а останалите 8% не могат да преценят. Тези 11% се равнява условно на над 600 хиляди души – от общо около 5.5 милиона постоянно пребиваващи у нас и имащи право на глас. Към тях вероятно може да се добавят и известна част от тези 8% колебаещи се. Сред онези, които със сигурност се очаква да гласуват на тези местни избори, процентът признаващи си също е над една десета. Въпрос на спекулация е колко всъщност са онези, които са склонни да дадат гласа си в контролирана посока, но не си признават.

Най-високи се дяловете на онези, които си признават, че биха гласували при стимул или принуда, сред най-бедните и ниско образованите, респективно при ромите делът на склонните е 40%. За поредна година се установява, че най-младите са и в най-голяма степен склонни на откровеност по въпроса за зависимия вот. Това е и индиректно отражение на демографската ситуация в страната, която се характеризира с все по-сериозна гетоизация сред най-млади възрастови групи. Разбира се, за немалка част от гласоподавателите би трябвало да отчетем икономическата безизходица или работодателската принуда.

Представените данни са част от ежемесечната изследователска програма на "Галъп интернешънъл".  Изследването е проведено в периода между 4 и 11 октомври сред 796 души и е представително за населението на България на възраст 18+. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.