Въпроси и отговори: Всичко, което трябва да знаем за изборите на 27 октомври 18.10 | 15:15

На 27 октомври 2024 г. България гласува на поредните предсрочни парламентарни избори, които ще излъчат състава на 51-ото Народно събрание. На фона на предизборна апатия и вяла политическа кампания посланията за по-активно гласуване стават все по-наложителни и ключови за резултатите от вота, пише Актуално.ком

Какво избираме?

Всички гласоподаватели имаме правото да гласуваме и изберем новите 240 депутати в 51-ото Народно събрание. Това са вторите национални избори за 2024 г. и седми поред за последните три години.

За Народното събрание се гласува в общо 31 многомандатни избирателни района (МИР), всеки от които излъчва предварително определен брой народни представители пропорционално на населението. Районите са съответно 28-е области плюс трите района на София-град и двата на Пловдив.

Изборите ще бъдат организирани от второто служебно правителство Димитър Главчев, който за втори път бе избран за министър-председател.

Кой има право да гласува на изборите?

Според Изборния кодекс право на глас имат всички български граждани, навършили пълнолетие към изборния ден, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание "лишаване от свобода". Съществува изискване гражданите да имат адресна регистрация по постоянен и по настоящ адрес на територията на страната, като поне единият от тях да е на територията на съответната община, а в изборите за кмет на кметство - на територията на кметството. 

Изборният кодекс не допуска гласуване с пълномощно, независимо дали е нотариално заверено. Гласуването се извършва лично от избирателя.

Как ще гласуваме?

Избирателният процес ще бъде хибриден, т.е. гласуването ще бъде и с хартиена бюлетина, и с машина. Гласуването ще се осъществява по познатия начин: след като гласува, избирателят вади картата от машината и получава разписка от машинно гласуване, наричана вече бюлетина. Картата се връща на член на секционната изборна комисия, а бюлетината се пуска в непрозрачна кутия. Машинният вот се отчита чрез ръчно преброяване на бюлетините от устройствата.

Само с хартиени бюлетини се гласува в избирателните секции:

• с по-малко от 300 избиратели;
• в секциите в лечебни заведения, домове за възрастни хора и други специализирани институции;
• в секциите на плавателни съдове под български флаг;
• в арестите и местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода".

Изключение от машинния вот се прави и при гласуване с подвижна избирателна кутия. Изборният ден започва в 07:00 часа и завършва в 20:00 часа. Ако след този час пред секциите има чакащи, гласуването може да бъде удължено, но с максимум един час - до 21:00 часа.

Кои са номерата на кандидатите в бюлетината?

Номерата на водещите партии и коалиции са (подредени по номера):

• "Величие" - №4;
• "Има такъв народ" - №7;
• "ДПС - Ново начало" - №8;
• "Възраждане" - №12;
• "Алианс за права и свободи - АПС" - №13;
• "ГЕРБ - СДС" - №18;
• "Продължаваме промяната - Демократична България" - №26;
• "БСП - обединена левица" - №28.

Кои са кандидатите?

На сайта на всяка районна избирателна комисия избирателите могат да проверят регистрираните листи и имената на кандидатите за депутати в българския парламент, след като изтече срокът за публикуването им. 

Как гласувам с преференция?

При гласуването на парламентарни избори отбелязването на преференция е възможно само в България. Гласуващите извън страната имат право да посочат само предпочитана партия или коалиция, но не и кандидат от листата ѝ.

Изборът отново се отбелязва на съответното място (чрез докосване на екрана на машината или с "Х" или "V" в съответното кръгче от дясната страна на бюлетината). Ако в бюлетината не бъде отбелязана преференция, гласът се отчита за водача на листата.

Ако избирателят отбележи повече от един номер с преференция, бюлетината ще се отчита като действителна само по отношение на съответната партия/коалиция, чието квадратче в лявата част на бюлетината е зачертано, но преференция няма да се отчита.

В коя избирателна секция гласувам?

Всички български граждани могат да проверят номера и адреса на избирателната секция, в която ще гласуват на предсрочните парламентарни избори. По електронен път справки могат да се правят в сайта на ГРАО. Необходимо е да се посочи ЕГН, малко име, както и да се въведат цифрите от автоматично генериран код.

Проверка може да се направи и на единния номер 0800 1 4726, безплатно за цялата страна.

Ако сте студент редовно обучение и постоянният ви адрес е в друг град, може да гласувате там, където учите. Необходимо е в секция по избор да представите документ за самоличност, заверена за съответния семестър студентска книжка и да попълните декларация, че не сте гласували и няма да гласувате на друго място (тя е по образец и се предоставя в секцията).

Как гласуват хората с увреждания?

Хората с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас в изборно помещение, можеха до 14 октомври да подават на място или по електронен път в съответната община заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия. Към заявлението се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК).

Ако този срок бъде изпуснат, избирателите с трайни увреждания могат да гласуват с подвижна избирателна кутия, но следва да заявят желанието си до пет дни преди изборния ден, и то при условие че на територията на населеното им място е назначена подвижна секционна избирателна комисия. Срокът за заявяване е до 21 октомври.

Как гласуват българите в чужбина?

Според Изборния кодекс за националните избори ЦИК трябва да образува секции в чужбина в дипломатически и консулски представителства на България. Допълнителни секции се откриват също:

• на местата, където в последните пет години е имало образувана поне една избирателна секция с най-малко 100 гласували, както и местата с дипломатически и консулски представителства на България;
• на местата, където има подадени поне 40 заявления за гласуване.

За част от местата е необходимо да бъде получено съгласието за разкриване на секции от съответната държава. Такова например не беше постигнато за страни като Ливан и Израел за първи път.

И така на 27 октомври извън България ще се гласува в 719 секции, разположени в 57 държави. За поредна година най-много ще са те в Турция (168), Великобритания (112) и Испания (64). В 157 секции ще може да се гласува и с машина.

В изборния ден с документ за самоличност в секциите в чужбина може да гласува всеки български гражданин с право на глас, дори ако не е подал предварително заявление. Избирателите попълват декларация, в която да потвърдят, че няма да гласуват на друго място, като това може да бъде направено и извън изборната секция. Ако българин, който живее в чужбина и подаде заявление за гласуване там, се върне в България, той може да гласува по постоянен адрес.

Иначе казано - ако българин е в командировка или на почивка в България, то той няма право да гласува, освен ако няма настоящ адрес на мястото, на което отсяда - тогава трябва да е подадено и заявление в срок. Обратните условия важат в чужбина - без значение дали на почивка, командировка или пътуване, всеки българин може да гласува в която и да е секция в чужбина с документ за самоличност и без предварително подадено заявление.

Къде и как ще се гласува с хартиени бюлетини?

С хартиена бюлетина отново ще може да се гласува във всички секции. В по-големите избирателят ще може да избира дали да упражни вота си с хартия или на машина. В малките селски секции с под 300 избиратели, както и в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на корабите под български флаг и при гласуване с подвижна избирателна кутия вотът е само с хартиена бюлетина.

Избирателят отбелязва като се поставя знак "Х" или "V" в квадратчето с номера на предпочитания кандидат, формация, или на опцията "Не подкрепям никого". Отдясно, в кръгче със съответния номер, може да се отбележи и конкретна преференция за кандидат за депутат.

Отбелязването с тези знаци е действително, само ако е с химикал, пишещ със син цвят.

Кога бюлетината е невалидна?

Хартиената бюлетината е невалидна, когато вотът е отбелязан със знак, различен от "Х" или "V", има отбелязване в повече от едно квадратче или има отбелязване извън квадратчето. Невалидни са и бюлетини с надписи или със знаци, както и попълнените с различен от син химикал. Празната бюлетина също се счита за невалидна.

Бюлетината от машинно гласуване също ще се смята за невалидна, ако бъде надраскана или целостта ѝ бъде нарушена.

Как се изчисляват резултатите от вота?

Изборите за Народно събрание се произвеждат по пропорционална изборна система с регистрирани в многомандатни изборни райони кандидатски листи. Мандатите в парламента са 240 и се разделят между партиите и коалициите, спечелили поне 4% от действителните гласове на изборите на 27 октомври.

При пропорционалните избори мандатите се разпределят по т.нар. метод на най-големия остатък - партиите получават предварителни мандати при делене на получените гласове на т.нар. квота на Хиър. Останалите се разпределят, като приоритет имат формациите с най-голям остатък. Една партия или коалиция може да получи най-малко 10 мандата - това е и минимумът за сформиране на парламентарна група при свикване на новоизбраното Народно събрание.

В изборите преференциалният вот може да пренареди кандидатдепутатската листа, ако даден кандидат е посочен от поне 7% от гласувалите за съответната партия/коалиция. Когато избирателят не е посочил изрично преференция, тя се отчита за водача на листата.

Кога се обявяват резултатите от изборите?

Социологическите агенции обявяват прогнозните резултати още в края на изборния ден - 20 ч., като се базират на анкети на изхода на изборните секции през деня.

ЦИК трябва да обяви получените гласове и разпределението на депутатските мандати в Народното събрание за партиите и коалициите не по-късно от 4 дни след изборния ден - до 31 октомври. Имената на избраните народните представители ще бъдат обявени до 3 ноември.

Колко струват деветите поред избори?

Бюджетът за предсрочните парламентарни избори на 27 октомври, който служебното правителство одобри, е около 100 млн. лв. Последните избори през юни 2024 г., които бяха заедно с европейските, струваха малко над 98 млн.лв. Поредицата от избори през последните три години пък струва на страната близо половин милиард лева.

За справка - предсрочните парламентарни избори на 2 април струваха 87,7 млн. лв., а тези през октомври - 70.5 млн. лв. През ноември 2021 г. изборите възлязоха на 123.8 млн. лв., но те бяха 2 в 1 - за президент и за Народно събрание. Парламентарните избори на 4 април 2021 г. струваха 65 млн. лв., а тези на 11 юли 2021 г. - 57 млн. лв., но без разходите за машини.