Върви, народе възродени! (ВИДЕО) 24.05 | 10:04

България прославя днес солунските братя Кирил и Методий и чества най-духовния си празник - на славянската писменост и просвета

От iNews.bg

Днес честваме най-духовния и най-български празник от всички в годината - 24 май, Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Днес отдаваме почит на светите братя Кирил и Методий - Солунските чудотворци, създали славянската писменост, на която днес говорят 6% от хората по света.

Делото на солунските братя и учениците им

Братята Константин-Кирил и Методий са родени в град Солун през девети век. През 855 г., (според някои историци - седем години по-късно) те създали глаголицата - славянската азбука, във византийския манастир Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да популяризират християнството на староцърковен славянски сред славяноезичните народи.

Солунските братя имали ученици, които продължили делото им. Сред тях са Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Учениците на Кирил и Методий получили топъл прием в България от княз Борис през девети век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като нейн създател се сочи Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.

Братята Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството. През 1980 г. те са обявени от папа Йоан-Павел Втори за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици.

8a7c6b54-5f5a-ba8a-72b0-dbbd6f99abe8

История на празника на просветата

Денят на св. св. Кирил и Методий се отбелязва от Българската православна църква на 11 май по църковния литургичен календар. Има данни, че на този ден е отдавана почит на светите братя още от 12 век.

Като ден на просветата празникът се чества за първи път в Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.

С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на 24 май.

В края на 1968 г. Българската православна църква въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар. След това Денят на Кирил и Методий се отбелязва от църквата на 11 май. По установената вече традиция Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, на който също се отдава почит на двама братя, остава на 24 май.

За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Народното събрание на 30 март 1990 г.

"Върви, народе възродени!"

Химнът на Деня на българската просвета и култура - "Върви, народе възродени", е написан през 1892 г. Автор на текста е Стоян Михайловски, който го публикува за първи път в списание "Мисъл".

През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебник и решава да напише музика по него. По това време той работи като учител по музика в училище в Ловеч. Казват, че Пипков създава музиката за 15 минути в клас, а първите, които са го изпели, са неговите ученици.

Химнът включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Стихотворението е преведено на 21 езика.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Български всеучилищен химн

"Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,