Вярваме повече на Брюксел, отколкото на българската власт 09.03 | 15:15

Искаме да пътуваме свободно в ЕС, но не сме съгласни да заменим лева с еврото

От Кристиан Костурков

Българите вярват много повече на европейските институции отколкото на родните. Това показва последното проучване на общественото мнение на Евростат "Евробарометър" за 2016 г. Според него доверието, което хората у нас изпитват към правителството и Народното събрание е много по-ниско от това, което те имат в ЕС, ЕК и Европарламента. Така например 49% от българите имат вярват на Евросъюза. Точно толкова са и доверяващите се на Европарламента. Когато обаче става въпрос за българското Народно събрание, едва 15 на сто от хората казват, че имат доверие на депутатите. Малко повече – 22 на сто от българите, вярват на родното правителство. Но доверието в Европейската комисия е над 2 пъти по-голямо – 47%.

Друг любопитен факт е, че българите се доверяват доста по-малко на националните си институции от европейците по техните държави. И обратното – нашенци вярват значително повече на евроинституциите от хората в останалите държави-членки общо. Доверие на ЕС в самия ЕС имат 36% от хората в Общността спрямо 49 на сто у нас. Когато става въпрос за Европейския парламент, средно в ЕС доверие на евродепутатите имат 42% от хората, а у нас – 42 на сто. Докато у нас доверие на ЕК имат 47% от хората, то средно в ЕС то е едва 38%.

В крайна сметка страната ни е на шесто място сред всичките 28 в Общността по степен на доверие към ЕС. Пред България се нареждат Литва (55% доверие), Малта (52%), Румъния (52%), Люксембург (51%) и Финландия (51%), сочат данните от Евробарометър. Освен това изследването показва и че през м.г. в България се е обърнала тенденцията за спад на доверието в европейските институции и нашенци са започнали отново да им вярват повече. Последното обаче е валидно и за ЕС като цяло.

В унисон с относително високото обществено доверие на българите към Европейския съюз и неговите институции, 43% от българското население споделят мнението, че нещата в Общността се развиват в правилната посока, докато на обратното мнение са значително по-малък дял – 30%. Българите не са така положително настроени обаче към развитието на нещата в страната – по-малко от една четвърт от сънародниците ни намират посоката на държавата ни за правилна, докато две трети са по-скоро критично настроени. Нагласите на българите спрямо посоката за развитие на нещата в страната са близки, но малко по-критични от тези на средния европеец по отношение на собствената си държава (29% оптимизъм и 56% песимизъм на ниво ЕС28).

Що се отнася до оценките за развитието на нещата на ниво Европейски съюз, оптимизмът на българите е почти двойно по-висок от средноевропейското ниво – едва 23% от жителите на всички страни-членки споделят оптимистичния възглед за развитието на нещата в ЕС - всъщност страната ни заема трето място сред 28-те страни-членки по този индикатор. По-висок дял одобряващи посоката на развитие на нещата в ЕС от българите са единствено жителите на Ирландия (47%) и Румъния (46%).

Традиционно, българските граждани свързват Европейския съюз и членството на страната ни в него с възможността за свободно придвижване, работа и живот в различните страни-членки. Именно това е и аспектът от действията и политиките на ЕС, който се ползва с най-висока степен на обществено одобрение сред българите, в сравнение с аспекти като икономически и паричен съюз, обща външна, енергийна, политика, единна политика по отношение на миграцията, еинен цифров пазар и т.н.

87% от българското общество се обявява в подкрепа на възможността за свободно движение в рамките на ЕС за работа, живот, образование. На това мнение са и 81% от жителите на всички страни-членки – поне две трети от жителите на всяка от 28-те страни членки подкрепят възможността за мобилност в рамките на Общността.

Подкрепата за свободното придвижване в различните страни-членки остава без значителна промяна спрямо пролетта на 2016 г. – и на ниво ЕС28 и сред българите в частност. Общите усилия в посока на осигуряване на отбраната и сигурността на държавите-членки е вторият тестван аспект по степен на обществена подкрепа и доверие – и на ниво България и на ниво ЕС. 72% от българите и 75% от европейците като цяло са "За" общата политика за отбраната и сигурността на страните-членки.

Аспектите, по които мненията на българите най-значително се различават от мненията на европейците като цяло са по отношение на приемането на еврото като единствена валута, обща енергийна политика, единният цифров пазар, както по-нататъшното разширяване на ЕС. Най-голяма е разликата в мненията на българи и европейци по отношение на нагласите към приемането на еврото като единствена валута – в подкрепа на тази мярка се обявяват едва 38% от българите, а 50% са против. Притесненията на нашенци са свързани най-вече с опасенията им от влошаване на покупателната способност на населението при евентуално преминаване от лев към евро. За сравнение, над половината (58%) от жителите на ЕС като цяло подкрепят приемането на еврото в целия Съюз. Подкрепата за тази мярка е в силна зависимост от това дали държавата е в Еврозоната или не – 70% от жителите на държави, които вече се разплащат с евро, подкрепят приемането на единната валута навсякъде. Докато извън Еврозоната "За" се обявяват около 33 на сто от хората.

Имиграцията е една от най-актуалните теми в Европа, а и в световен мащаб в последните години. Именно имиграцията е най-сериозният проблем пред ЕС, единодушни са и българите в частност (62% посочващи имиграцията като един от двата най-сериозни проблема пред ЕС) и европейските граждани като цяло (45% посочвания за имиграцията)4. Когато разгледаме в детайл нагласите на европейците (а и на българите), данните сочат, че обществото е силно разделено във вижданията си в зависимост от произхода на имигрантите – ако нагласите по отношение имигранти от страни от ЕС са по-скоро положителни, то по отношение на имиграция от страни извън Общността, мненията са предимно негативни.

Когато обаче става въпрос за преместването на хора от една държава-членка в друга, нещата не стоят точно така. Освен като възможност за лична мобилност и намиране на възможност за реализация в други страни-членки, европейските граждани се отнасят положително и към обратната страна на този аспект - към имиграцията на жители на други страни-членки в техните държави. 61% от българите над 15-годишна възраст споделят положителни нагласи към имиграцията на хора от други страни-членки в България. С негативно отношение към този тип придвижване на хора са 28% от сънародниците ни. Мненията на българите по въпроса за вътрешната миграция в рамките на ЕС са много близки до средноевропейските – 61% от жителите на ЕС28 са настроени положително към миграцията на хора от други страни-членки в техните държави, а 33% не я одобряват.

Водещи

Най-четени