Гаранционният фонд да си поиска обратно платеното за "връзкарските" влогове 12.05 | 09:55

Фондът за гарантиране на влоговете не трябва да изплаща гарантирани размери на такива връзкарски влогове, а ако е изплатил по погрешка тези суми, той трябва да си ги поиска обратно.Това каза по Нова телевизия проф. Валери Димитров, финансист и бивш директор на Сметната палата.

Наскоро премиерът Бойко Борисов съобщи, че има 1000 договора в КТБ, които са били на преференциални високи лихви, чиито договори от преференциални са променени на обикновени и тези хора са си получили гарантираните 100 000 евро, въпреки че по закон нямат право на това. Премиерът изчисли, че в случая става въпорс за над 100 млн. лв. загуба за гаранционния фонд. Според финансиста Емил Хърсев обаче става въпрос за много по-голяма сума - той дори я изчисли на около 500 млн. лева.

По закон, при фалит на банката, когато трябва да се покрива гарантираният депозит от 100 000 евро, той се покрива, ако сте били клиенти на банката по старндартните условия. Ако сте били специален клиент, не би следвало после заради тази екстра, да ви се покрият парите. Борисов твърди, а и прокуратурата започна разследване, че квесторите са позволили 1000 души с високи лихви, против закона, да си запазят гарантираните 100 000 евро.

"4,25 - 4,50 е била нормалната лихва. Тези 1000 души са получавали между 7,5 и 8,75% лихва. Тези хора, на които са върнати парите, са обсолютно незаконно осигурени. Договорът за депозит е променен като договор за текуща сметка и то със знанието и с подписите на двамата квестори", коментира финансистът Кольо Парамов.

По думите на финансиста проф. Валери Димитров БНБ е понижила всички лихви с цел оздравяване на банката.

"Санкцията за тези договори е, че няма да си получат гарантирания размер", коментира проф. Димитров и добави, че трябва да се предявят искове срещу лицата, получили парите.

Подобна е тезата и на финансиста Емил Хърсев. Вложителите на КТБ, които са преправили договорите си в последния момент, ще трябва да връщат пари обратно, заяви той в сутрешния блок на bTV.

"Просто са получили пари, които държавата не им дължи. На когото е платено нещо, което не е следвало да му се плати, трябва да върне неправомерно полученото”, обясни той. Каква част обаче ще успее да си върне държавата, не е ясно.

Хърсев обясни тезата си с няколко дати:

22 април 2015 - съдът реши, че на 6 ноември 2014 е настъпила датата на несъстоятелност на КТБ;

20 юни 2014 – банката беше поставена под особен надзор;

1 юли 2014 – УС на БНБ взе решение за намаляване лихвите по депозитите в КТБ.

Хърсев обясни, че става въпрос за две правоотношения – договор за депозит и гаранцията на държавата, която важи за определен брой депозити, които са на тарифни условия.

Гарантирани са само сключените при общите (тарифни) условия на договора към датата на договора. Това депозитно отношение не е било гарантирано(...) След 20 юни не може да са ангажира отговорността на държавата, която възниква при други условия, не при промяна на договора”, каза финансистът.

Той акцентира на това, че трябва да се установи как квесторите са решили кои депозити да се изплащат след влизането им в банката.