Градим бежански лагери с кредити от международни банки. Борисов беше против, но подписа декларацията 26.10 | 11:41

Въпреки принципното си възражение срещу финансирането на борбата с мигрантския натиск с кредити от международните финансови институции и неполучените отговори на важни въпроси, българският премиер в крайна сметка подписа заключителната декларация на участниците в извънредната среща на високо равнище в неделя в Брюксел. И ангажира страната ни с изпълнението на фиксираните в документа задължения. А те не са малко и струват скъпо.

В декларацията всички участници се ангажират да работят с хуманитарната агенция на ООН за увеличаване приемния капацитет  по балканския миграционен път. Говори се за временен подслон със санитарни условия, като всяка страна ще търси финансова подкрепа, когато капацитетът й се изчерпи.

Участниците в срещата са решили в рамките на 24 часа да бъде осигурявана финансова и друга помощ на държавите, които изпаднат в затруднение да се справят с мигрантските потоци. Пари ще се осигуряват чрез заеми от Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Банката за развитие на Съвета на Европа, които могат да ги предоставят на желаещите страни.

В документа е посочено, че Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Банката за развитие на Европейския съвет са готови да финансират борбата с миграционната криза. Още тази седмица въпросът ще бъде обсъден с представители на тези институции.

Именно това беше текстът, по който българската страна реши да изрази и да отстоява собствена позиция. Заяви го в неделя по време на срещата българският министър-председател Бойко Борисов. Той  се изказа остро срещу възможността България да заема средства от международните финансови институции, за да се справи с бежанската криза.

Категорично не съм съгласен с формулировката да взимаме заеми от международни финансови институции, за да се оправяме с бежанската вълна, заяви министър-председателят Бойко Борисов в неделя още докато течеше срещата в Брюксел. "Това мисля, че всеки един от нас има в бюджетите си възможност, чрез Европейската комисия друга, еврофондовете – трета, за да отидем нагоре в дефицитите и в дълга си за подобно нещо. Така че това мога да го споделя, защото категорично не го приемам”, обясни премиерът.

Затова беше странно, че впоследствие премиерът се е подписал и под този текст, като по този начин ангажира страната ни с нещо, което час по-рано обяви за неприемливо.

На въпрос за това къде са най-големите противоречия в споразумението, което е предложил Жан-Клод, Борисов коментира: "Казах по какво не мога аз да го приема, защото винаги съм бил за стриктното спазване на маастрихтските критерии от всички държави в Европейския съюз – до 3% бюджетен дефицит, да не минава нагоре над 60% външният дълг”. "Сега с всичко това, което се предлага, някои държави може да се изкушат и да си подменят, да речем, цялата военна техника, граничарска техника и всичко останало със заеми и да вдигнат дефицити. След една година пак да отидем да говорим пък за финансова криза. Затова съм против”, каза още Бойко Борисов.

Във връзка с това за колко дълга бежанска криза се подготвиха европейските лидери, с които премиерът се е видял в Брюксел, той обясни: "На този въпрос и аз поисках да ми се отговори”. "В края на краищата САЩ, към които сме свикнали да се реферираме винаги, казват 70 хил. плюс още 10 хил. Не 10 050, не 10 100 – 10 000. И аз като вас питам – за колко ние сме готови, като Европа, да приеме – милион, два, пет, десет”, запита премиерът.

На въпрос дали България е готова да направи ограда и по гръцката граница, както направи с турската, Борисов заяви, че сме част от европейското решение. "Ние не искаме да бъдем индивидуалисти, но достатъчно ясно на всички казахме, че трябва да се вземат решения днес. И след като така драматично ни извикаха в неделя следобед тук, трябва да излезем с по-ясни решения”, допълни Бойко Борисов.

"Политико" съобщава за разменени остри реплики между премиерите на Словения и Хърватия Зоран Миланович и Миро Церар по време на срещата в Брюксел. Според изданието Миланович е "бил доста агресивен"."Тази среща не доведе до никакви решения. Всички имат различно мнение, които се противопоставят. Няма причина за оптимизъм", каза от своя страна председателят на европейския парламент Мартин Шулц.

Унгарският премиер Виктор Орбан отказа да дава изявления. А сръбският премиер Александър Вучич каза, че Сърбия няма да се превръща в "тампон зона", съобщи БГНЕС по информация на АФП, ТАСС И ТАНЮГ. "Най-малкото, имахме възможността да си поговорим, но не съм сигурен, че ние ще се договорим за нещо полезно в близко бъдеще”, констатира министър Александър Вучич. Сръбския премиер спомена за "малки стъпки напред". След трудни преговори  по време на извънредната среща за мигрантската криза по "Балканския път”, лидерите на 8 държави- членки на Европейския съюз и 3 кандидатки от Западните Балкани приеха обща декларация, в която обещават да спрат прехвърлянето на мигранти през границите.

Президентът на комисията Жан-Клод Юнкер представи пред участниците 16 предложения с цел "да се възстанови стабилността на управлението на миграцията в региона и да се забави потокът" чрез "трансграничен колективен подход", според документа. Той призова балканските страни да скъсат с "политиката на пасавани” (пропускането на мигрантите без документи, бел.ред).

В контекста на нарастващо напрежение, балканските страни, които се опасяват, че мигрантите ще се заселят трайно при тях, увеличават натиска: премиерите на Сърбия, Румъния и България заявиха, че са готови да затворят границите си, ако други държави, включително Германия, затворят техните.

Договореният съвместен план, който беше предложен от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, включва разкриването на нови 100 хиляди места за настаняване на мигранти през зимата по така наречения "Балканския път".

"За получаване на убежище в ЕС всички мигранти трябва да бъдат регистрирани. Няма регистрация – няма права”, обяви Юнкер. Гърция ще открие приемни центрове за настаняване на 30 000 бежанци до края на тази година, а ООН ще подсигури в Гърция още 20 000 места. Върховния комисарят към ООН за бежанците от своя страна ще открие приемни центрове за още 50 000 по "Балканския път" на мигрантите. На този етап не става ясно къде точно ще бъдат построени тези центрове.

Участниците в извънредната среща решиха всички мигранти задължително да бъдат регистрирани, а икономическите да бъдат връщани. Според канцлера на Германия Ангела Меркел връщането на икономическите мигранти е условие за решаване на кризата "Подробно обсъдихме механизмите за връщане на икономическите мигранти, по-специално от страни като Бангладеш, Пакистан, Афганистан”, каза Меркел.

Това касае в значителна степен България, тъй като мигрантите от тези страни са основната голяма част от контингента, който минава през нашата страна.

Европейската гранична служба Фронтекс ще окаже допълнителна подкрепа за защита на българо-турската граница, се посочва в едно от решенията.

До 24 часа Албания, Австрия, България, Хърватия, Македония, Германия, Гърция, Унгария, Румъния, Сърбия и Словения ще назначат лица са свързка, които ще докладват на Европейската комисия за движението на мигрантите. Спазването на поетите ангажименти ще се следи ежеседмично от комисията в Брюксел.