Гробът на Сирак Скитник – занемарен и пустеещ 06.02 | 18:35

Областният управител на Сливен Марин Кавръков изпрати писмо до заместник-кмета на Столична община Тодор Чобанов, в което отправя молба за съдействие за привеждането на гроба на Сирак Скитник във вид, достоен за творец от неговата висота.

На 5 февруари Кавръков се поклони в столицата на гроба на сливенския писател и художник Сирак Скитник.

От областната управа в Сливен потвърждават журналистическите констатации от последната седмица – че години наред гробът е занемарен и пустее.

Кавръков възнамерява на 5 март 2013 година, когато се навършват 70 години от кончината на Сирака, да се отслужи заупокойна молитва на гроба му в памет на този именит наш художник.

През 2013 година се навършват 130 години от рождението на художника, поета, театрала и критика, и първият директор на Българското радио – Сирак Скитник.

Истинското име на Сирак Скитник е Панайот Тодоров Христов.

Роден е на 3 ноември 1883 година в град Сливен в бедно семейство на текстилен работник. Завършва Софийската семинария, и както казва " от дете сънувам четки и бои”, в продължение на четири години учи изобразително изкуство в Петербург при големите художници Бакст, Бенуа и Шагал. Представя първите си картини в града на Нева и в град София.

Твърде млад издава стихосбирката си "Изповед”, която подписва с псевдонима Сирак Скитник. Откроява се неговата публицистика и театрална критика в популярните издания "Златорог”, "Хиперион”, "Съвременник”и "Слово”. Като истински българин участва без колебание в трите войни–Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Връща се с офицерско звание със златен кръст за храброст, но и парче от шрапнел в гърдите, което по думите на Багряна "не намери време да извади”.

През 30-те години Сирак Скитник е една от най-ярките фигури в културния и обществения живот в страната.

С голям успех представя творбите си в София, Белград, Прага, Виена и Атина. Открояват се постановките му на сцената на Народния театър, където е драматург и артистичен секретар. В последните осем години от живота си, той изцяло принадлежи на Българското радио. Заема се с не леката задача да го устрои като "висша културна и обществена институция” и успява да опази "програмната автономност, творческата свобода, личната си съвест и политическа неангажираност” по думите на критика Кирил Кръстев.

И до сега се цени неговия призив "Да търсим талантливия човек, да покажем ценното у него да го освободим от терора на натрапените формули и лични предпочитания. Светът е униформа, изкуство в униформа би било най-голямата творческа трагедия”. Според ценителите на неговата живопис Сирак Скитник е човек на четката, изпреварил с таланта си времето или, че води времето в живописта. Според театралите е изключителен сценограф, декоратор, режисьор и точен критик. В историята на Българското радио, той е определен като първия по време и ненадминат по замах, енергия, нравственост и талант. Сирак Скитник не се изчерпва само в своето време. Той бе един знак на настоящето, но и една стрела към бъдещето, казват неговите съратници.

За сливенската културна общественост творчеството и живота на Сирак Скитник е повод за национална гордост, принос и заслуги към богатата история на нашия народ.

Затова Сирак Скитник има собствено лице в културната им памет. Именно това са основанията ни да отдадем почит към талантливата му личност и нравствени добродетели с организиране на национално честване на юбилея му тази година. По този случай е съставен инициативен комитет и програма, в която е предвидено поклонение на гроба с тленните му останки.

Още повече, че на 5 март се навършват 70 години от неговата кончина. От архива на Централните Софийски гробища е видно че гроба се намира в парцел № 35; ред № 26; гроб 2 –в съседство от ляво - гробовете на художниците Урумови , а от дясно - тези на Личеви.

От областната управа посетили гроба на своя именит съгражданин и останали потресени и изумени от безхаберието ни - наследниците на Сирак Скитник. Той тъне в забрава. На гроба няма кръст или паметна плоча с името му- Панайот Тодоров Христов или Сирак Скитник. Мястото е непочистено и неподдържано от никого до този момент. Обрасло е в бурени и покрито с отпадъци.

"Обръщам се с молба към Вас с дълбокото уверение, че ще ни съдействате да бъде направено необходимото от администрацията на Централните Софийски гробища и бъде почистен, подреден и озеленен гроба и мястото около него. Във връзка с предстоящото поклонение от кончината му на 5 март т.г. е желателно да се постави кръст с името му и това на съпругата му Олга на гроба в съседство.

Искам да Ви уведомя, че щe бъде открита банкова сметка за събиране на финансови средства, с които да се изработи и постави паметна плоча на гроба на Сирак Скитник в навечерието на 130 годишния юбилей от неговото рождение", пише областният управител на Сливен.