Да бързаме ли към еврозоната? 30.05 | 14:05

Да бързаме или да не бързаме за еврозоната? Този въпрос раздели участниците в дискусията "Еврозоната и България”, организирана от Института по икономическа политика и Фондация "Фридрих Еберт”. По време на дискусията беше представен и докладът на Надя Йоргова от института – "Еврозоната и България – взаимовръзки и бъдещи възможности за развитие”.

Според Йоргова валутният борд и обвързаността на българския лев към еврото така или иначе донесе за нас същите последствия от кризата като за държавите от еврозоната.

Макар и пасивно, България продължава да следва тенденциите за икономиките от европейския валутен съюз – възстановяване на растежа, макар и с по-бавни темпове, както и ръст на износа. Затова и позитивите за страната ни от бързото присъединяване към еврозоната биха били повече от негативите.

Така например, влизането ни в еврозоната ще ни даде възможност да провеждаме самостоятелна парична политика, което заради валутния борд в момента е невъзможно. Това на свой ред ще доведе до понижаване на лихвените нива.

С влизането в еврозоната, също така, България няма да е задължена да пази валутен резерв в размера, в който е той в момента. С това пък ще се увеличат разполагаемите средства и ще се освободят валутни резерви. Ще се улесни и движението на стоки и услуги, както и страната ни пряко ще участва в общата европейска политика.

Рисковете

Най-често като негативи от евентуалното ни членство в еврозоната се посочват ръстът на инфлацията заради възможността от "закръгляне” на потребителските цени нагоре, както и загубата на конкурентоспособност на икономиката ни заради невъзможността да ползваме плаващ валутен курс и така да се облагодетелстваме от вноса и износа.

Според икономиста Георги Ангелов обаче основното "но”, свързано с членството ни в европейския валутен съюз, е цената, която България трябва да плати за влизането в еврозоната и присъединяването към пакта за стабилност на еврото (т. нар. пакт Евро плюс).

Първоначалната идея на пакта беше държавите–членки на еврозоната с високи дългове и дефицити да понесат по-голяма финансова тежест за спасителния фонд, така че да бъдат стимулирани да провеждат разумна фискална политика.

В момента обаче картината е точно обратната – държавите с по-ниски дефицити и дългове са тези, които "плащат сметката”. И ако тежестта за други страни, подписали пакта Евро плюс, е от 0,5 – 5% от Брутния вътрешен продукт (БВП), както посочиха от Института за икономическа политика, то за България е близо 18%.

Това е и една от причините много държави–членки на Европейския съюз да обмислят и забавят влизането си в еврозоната. Швеция, Чехия, Полша отложиха целите си за влизане в еврозоната именно заради опасността от фалити на силни държави, като Испания, например.

Ето защо трябва да се преосмисли "двойния стандарт” за влизането във валутната европейска общност, посочи още Ангелов. Той припомни, че Италия, Гърция, Испания и други държави бяха приети в еврозоната с над 100% от БВП държавен дълг, докато критериите за Латвия и изобщо държавите от Централна и Източна Европа са много по-тежки именно заради предразсъдъка, че там задължително има икономически проблеми. Кризата доказа обратното, особено с по отношение на Гърция и Португалия, посочи Ангелов.

Икономистите препоръчаха на кабинета да не ратифицира договорките по Пакта за стабилност на еврото, а да преговаря за по-справедливо разпределение на финансовата тежест и отговорността за случващото се в еврозоната.

Освен това те настояха за бързо осъществяване на необходимите реформи, за да не губи българската икономика своята конкурентоспособност и да има възможност да се съизмерява с Естония, например, чиято икономика в момента е най-бързо растящата в общността.

Еврозоната и валутният борд

Експерт от Министерството на финансите (МФ) постави въпроса за стратегията за излизане от валутния борд, като във влизането на България в еврозоната той вижда именно такава възможност.

Икономистът и бивш депутат Минчо Христов обаче изрази опасение, че излизането от валутния борд би довело до хиперинфлация, подобна на тази от 1996 – 1997 г. Той, освен това, прогнозира за пореден път финансови сътресения в измерението на тези отпреди 14 години заради независимостта на банките при определянето на лихвите.

Христов посочи, че депутатите не само са върнали наказателния лихвен процент при предсрочно връщане на потребителските заеми, но и са дали възможност на финансовите институции да определят сами лихвените нива по уж прозрачна методика, в която участва и размерът на лошите кредити.

Заради темпа на растеж на последните лихвите продължават да се увеличават, което пък води до невъзможност на все повече хора да изплащат задълженията си. Т. е. – до смъртоносна спирала за българската икономика и за банковата система на България.

Според Христов, няма икономика, която да издържи на такъв ръст на лошите кредити. Банковият срив обаче ще доведе до загуба на огромни по размер спестявания, тъй като по думите му те не са гарантирани, въпреки действието на Закона за гарантиране на влоговете. В закона е записано, че изплащането на суми от Фонда за гарантиране на депозитите започва не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на Българската народна банка (БНБ), но няма посочен краен срок, в който то да приключи.

Така спестяванията на много хора могат да потънат, като тяхното изплащане се забави с години. Другият тънък момент е, че средствата се изплащат по курса на лева към деня, в който е започнало изплащането – т. е. по курса на обезценения от хиперинфлацията вече лев.

Георги Ангелов обаче не се съгласи с прогнозите на Минчо Христов. Той коментира, че подобен сценарий България вече е преживяла и при първи сигнали за отказ от валутния борд хората и инвеститорите сами биха изтеглили спестяванията си и вложенията в българската икономика.