Две от всеки пет жени в Сърбия са преживели някаква форма на сексуален тормоз на работното място 24.11 | 15:57

Две от всеки пет жени в Сърбия са преживели някаква форма на сексуален тормоз на работното място, като извършителите най-често са хора, заемащи по-високи длъжности от тях.

Това беше заявено при представянето на Специалния доклад за дискриминацията срещу жените от страна на Комисаря за защита на равноправието в Сърбия.

Старшият съветник в институцията на Комисаря, Тияна Милошевич, каза по време на представянето на доклада в Европейския дом в Белград, че жените по-рядко съобщават за този тип тормоз – най-вече поради страх, срам или недоверие към институциите, информира БТА.

Докладът показва, че дискриминацията срещу жените е най-разпространена в сферата на труда и заетостта и че започва още в началото на работните отношения, когато жените биват питани неподходящи въпроси за семейното им положение и плановете им за раждане на деца.

Добавя се още, че жените биват уволнени, след като стане известно, че са бременни, както и че не получават удължаване на договорите си или са премествани на по-ниски позиции.

Най-тежката форма на дискриминация е насилието, основано на пола, включително фемицидът, за който все още няма единен национален регистър и който трябва да бъде уреден като отделно престъпление.

Милошевич посочи, че изследванията показват, че повече от 50% от жените в Сърбия са преживели някаква форма на насилие, основано на пола, в дигиталното пространство, но проблемът е, че жените най-често обвиняват самите себе си за това.

Оттеглящата се комисарка за защита на равноправието Бранкица Янкович каза пред журналисти, че броят на жените в политическата сфера в Сърбия изглежда по-висок от всякога – от сръбския парламент и местните общински съвети до изпълнителната власт и институциите – но че "определено е под въпрос тяхното реално влияние".

"Въпросът е доколко те могат, благодарение на тази значителна представеност, да поставят теми, които са особено важни за качеството на живот на жените, което от своя страна се отразява и на качеството на живот на техните семейства", допълни Янкович.

По думите ѝ дискриминацията най-често се проявява в областите труд и заетост, здравеопазване и социална защита, пред държавни органи, както и в медиите, културата, спорта.

"Факт е, че дискриминацията срещу жените през последните 10 години (от предишния доклад) остава една от най-разпространените форми на дискриминация. Както и фактът, че Законът за равнопоставеността между половете все още е пред Конституционния съд и се очаква окончателното му решение", посочи тя.

Янкович заяви, че "процесите на патриархалност и маргинализация на жените са изключително силни в Сърбия", добавяйки, че "консервативните течения се стремят да маргинализират ролята на жените".

"Значителна част от културата и медиите принадлежи на жените, но за съжаление, в публичното пространство все още присъстват практики на сексизъм, маргинализация, а дори и примитивизъм и вулгарност. Дигиталната среда също не е по-малко проблематична – вместо да бъде пространство за свобода, тя се е превърнала в пространство за насилие, основано на пола", каза Янкович.

Комисарят подчерта, че дискриминацията или неравенството не се проявяват само чрез законите, тъй като Сърбия разполага с относително завършена правна рамка, с изключение на Закона за равнопоставеността между половете.

"Тази дискриминация се проявява чрез практиките и политиките, чрез навиците на самата система", оцени тя.

Директорката на Агенцията на ООН за равнопоставеност между половете и овластяване на жените (UN Women) в Сърбия, Милана Риканович, заяви, че докладът представлява най-добрия показател за положението на жените в Сърбия и показва, че дискриминацията срещу жените "не е епизод, не е анекдот, а е структурна и изисква нашите цялостни действия".

Тя посочи, че жените най-често изтъкват препятствия и предизвикателства в сферите на труда, образованието, достъпа до услуги, правосъдието...

"Тревожен е фактът, че положението на жените от селските райони, възрастните жени, ромките, жените с увреждания и други уязвими групи е изключително трудно и че те продължават да бъдат едни от най-застрашените и маргинализирани части от обществото", добави Риканович.