Депутатите приеха промените в Наказателния кодекс след 8 часа дебати 29.07 | 09:30

След повече от 8 часа дебати, депутатите приеха промените в Наказателния кодекс късно в петък вечерта. Част от тях включват наказанието за шофьор, който причини смърт на пътя и е дрогиран или пиян, няма книжка, избяга от местопроизшествието или ако деянието е извършено на пешеходна пътека, да получи минимум 5 години затвор. В момента наказанията са от 3 до 15 години затвор, а в особено тежки случаи – от 5 до 20 години.

Депутатите вдигнаха долната граница и приеха да станат съответно от 5 до 15 години и от 10 до 20 години.

В тези случаи съдът ще може и да отнема превозното средство, ако то е собственост на извършителя, но ако не е, ще присъжда равностойността му. Съдът ще има същата възможност и в случаите на шофиране след употреба на алкохол и наркотици, както и когато това е извършено повторно.

Депутатите увеличиха и санкциите за причиняване на смърт в катастрофа при непредпазливост. Така наказанието става от 3 до 8 г. затвор, а в особено тежки случаи – от 10 до 20 г. В момента те са от 2 до 6 години затвор, а в особено тежки случаи – от 3 до 10 години.

Други промени предвиждат отпадането на синия талон от задължителните документи за шофьорите. Вместо него ще има регистър, в който ще се съхранява информацията за отнетите точки.

Отпадна идеята колите да минават технически преглед само след като водачът си е платил всички глоби, наложени му от КАТ.

Парламентът повиши и наказанията за трафик на нелегални мигранти с промени в Наказателния кодекс, който се гледа вече 7 часа от депутатите на второ четене. Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 8 години и глоба от 5000 лв. до 20 000 лв., предвиждат поправките.

Досега за това престъпление се предвиждаше затвор от една до шест години.

Депутатите одобриха още предложението на Петър Кьосев от ПП-ДБ към предвидените наказания при престъпления, извършени по расистки и ксенофобски подбуди, да се включат и такива, свързани със сексуалната ориентация.

Той се мотивира с това, че до днес България не е предприела необходимите мерки, за да гарантира, че подобен тип нападение се инкриминира като класифициращ признак от гледна точка на наказателното право.

"Молбата ми е да мислим за бъдещето и да не чакаме следващите жертви на такъв тип нападение. Ние направихме предложение за промяна на текстовете, за да се направи така, че хомофобските подбуди да бъдат по-тежко наказуеми според българското наказателно право, за да отговорим, както на Европейската конвенция за правата на човека, така и да защитим правата на тези хора", изтъкна Кьосев.

Разгорещени дебати предизвика предложение на "Възраждане", което е свързано с института на неизбежната отбрана. От парламентарната група предлагат да се предостави възможност на гражданите за самоотбрана при нападение. Те дават пример със ситуации, при които полицията не може да дойде навреме и е наложително беззащитните да се самоотбраняват. Предлага се защитаващият да не бъде съден за убийство, когато това е направено в самозащита.

Маноил Манев от ГЕРБ, коментира, че института на неизбежната отбрана трябва да бъде променен, но свалянето на пределите на неизбежната самоотбрана, ще доведат до непредвидими изстъпления.

Според Бойко Рашков от ПП-ДБ институтът на неизбежната отбрана е изключващ обществената опасност на едно деяние. Задължително при него трябва да има нападение, за да може нападнатият да се защити. Законът изисква да има съответствие между нападението и между защитата. Практиката на съдилищата в това отношение не създава и не показва каквито и да е проблеми при прилагането на този институт в нашата страна. Той сподели, че е скептичен към прибързаните опити за промяна в института и ще гласува против.

Мнението на независимия депутат Явор Божанков е, че няма превишаване предела на неизбежна отбрана, а това означава, че може да се защитаваме, както искаме.

"Законът е много добре измислен и много добре работещ", каза още Божанков.

Одобрени са поправките за завишаване на санкциите за престъпления, свързани с детската порнография. Те са по предложение на БСП.

Освен това се инкриминира разпространението на файлове от торент сайтове, които нарушават авторското право с цел финансови облаги.
Това решение предизвика напрежение в залата. От ИТН обвиниха управляващите, че превръщат всички български граждани, които използват торент тракери, в престъпници.

"Всяко едно дете в тази страна в момента е престъпник, включително и родителите му. И това нещо преследване на този, който доставя, не е сайтът, от който може торентът да се закачи и да свали филмите, а преследва този, който е цъкнал на това - потребителя", коментира Тошко Йорданов от ИТН.

Народните представители одобриха още наказанието за лица, които участват в нападение на група от населението, отделни граждани или техни имоти заради тяхната раса, цвят на кожата, произход, етническа принадлежност или сексуална ориентация, да се наказват с лишаване от свобода до 5 г. или пробация, както и глоба от 5000 лв. до 10 000 лв.

Депутатите повишиха и наказанията за прояви на жестокост към гръбначни животни. Проявите на жестокост при причиняване на смърт или осакатяване на животното ще водят до затвор от една до четири години и глоба.

Досега НК предвиждаше наказание до 3 г. затвор за това престъпление.

В началото на дискусията председателят на правната комисия Стою Стоев изчете първите 45 параграфа, което предизвика недоволството на ИТН и БСП. Така дискусията беше прекъсната по предложение на Гроздан Караджов от ИТН.

"Изчетоха се 45 параграфа, а в тях има много раздели. Дискусия не може да се води в момента. Времето е недостатъчно, за да се обхване материята. Ако искате реален дебат, трябва да започнем да разглеждаме параграф по параграф. Невъзможно е за неюристите да разберат за какво става въпрос, моите колеги не могат да се ориентират", коментира Караджов.

Неговото предложение беше подкрепено от Георги Свиленски от БСП, след което заместник-председателя Росица Кирова обяви 15 мин. почивка, за да се вземе решение как ще продължи обсъждането по точката.

Така председателят на НС Росен Желязков прие предложението и законопроектът започна да се разглежда параграф по параграф.

Въпреки обясненията, някои депутати така и не разбраха какво гласуват.

"Аз съм лекар, който нищо не разбира от право. Това, което наблюдавам, е, че залата не слуша, излизат колеги, всеки иска да прокара някакво предложение. Говорим за наказателен кодекс. Тук зависи живота на хората", коментира Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС.

След гласуването на наименованието на законопроекта, което беше прието със 102 гласа "за", Любен Дилов от ГЕРБ направи процедурно предложение гласуването да спре дотук. То не бе прието от депутатите.

"Наказателният кодекс е книгата, променила живота на най-много хора. Предлагам да гласуваме на есен с песен", каза Дилов.

Корнелия Нинова от БСП направи обратно процедурно положение.

"Дайте да го оставим за септември, за да идете на море. Тогава предлагам извънредно заседание за понеделник, с един ден ще забавите морето", каза тя, като предложението ѝ не беше гласувано.

След гласуването на първите 46 параграфа Стою Стоев представи останалите 14 параграфа, пише ОффНюз.бг.