Десислава Иванчева е проявила бездействие напълно преднамерено към строителната документация 11.11 | 16:00

Десислава Иванчева е проявила бездействие напълно преднамерено към строителната документация на Александър Ваклин. Това се казва в част от заключенията по делото на Върховния касационен съд.

Според съдиите това е типично бюрократичен административен произвол, довел до придвижването на административната преписка до "задънена улица" и това е пример за т.н. "параграф 22" в продължение на много месеци, заключва съдът, цитиран от tribune.bg.

"В изпълнение на служебните си задължения подсъдимата Иванчева е следвало незабавно да разпореди обвиването на заповедта на главния архитект на заинтересованите страни, като е имала многократни възможности да стори това в продължение на много месеци. Това не се е случило, защото бездействието ѝ е било напълно умишлено и целенасочено в посока на това да принуди/изнуди свидетеля Ваклин да потърси описаното от съдилищата по същество съдействие на приближения до кмета на района подсъдим Дюлгеров", обосновават решението си съдиите от ВКС.

Оплакванията на тримата осъдени, че предходните две инстанции са дали прекалено много доверие на показанията на изнудвания строителен предприемач Александър Ваклин, биват разнищени от върховните съдии.

"Касационният състав не би се наел да обсъжда интелектуалните усилия по разбиране на една или друга страна в процеса, но отново следва да отбележи, че показанията на свидетеля Ваклин са важно обвинително доказателство, което не е било нито подценено, нито надценено. По - значимото е, че има кръг от безспорно установени обстоятелства, които са свързани с цялостното поведение на участниците в този процес, мотивират ги и техните действия са логично следствие от тези безспорни факти", посочват тримата съдии.

Възраженията за предубеденост от страна на председателя на въззивния състав Георги Ушев, който бе обект на масирана медийна атака и обект на натиск от бившия председател на ВКС Лозан Панов във връзка с процеса, "не почиват на материалите по делото", пише в мотивите.

"Твърдението за оказан натиск също не намира опора в доказателствения материал по делото", констатира съставът от върховни магистрати.

Манипулациите на Иванчева, Петрова и Дюлгеров, че разследването срещу тях е било "поръчково" и опитите да се направят внушения, че държавните органи в лицето на прокуратурата, ДАНС и КПКОНПИ едва ли не са подхвърляли и подправяли доказателства, също са изцяло отхвърлени.

"В рамките на това производство и с оглед събраните по делото доказателства не би могло да се обоснове теза, че обвинението е разполагало с някакви доказателства, събрани извън процеса, в рамките на провежданите оперативно-технически мероприятия, които са останали скрити за подсъдимите и биха могли да повлияят на резултата от настоящето наказателно производство", пишат съдиите.

"Правно неотносимо е дали свидетеля Ваклин се е срещал със служители на ДАНС и КПКОНПИ, или с наблюдаващ прокурор, дали е определяна линия на поведение и са давани тактически указания. Ако подсъдимата Иванчева не беше поставила непреодолими препятствия от административен характер - чрез умишлено бездействие и беше изпълнила задълженията си по тази преписка, то тогава тези действия биха били напълно безпредметни", казва съставът и допълва: "Няма никакво основание да се приеме, че органите на ДАНС, КПКОНПИ и на държавното обвинение са били информирани за поведението на подсъдимата Иванчева по отношение на свидетеля Ваклин преди той да се обърне към тях или пък че те преднамерено са го изпратили да провокира подсъдимата".

ВКС заключва и, че "всички действия, които са поставили под контрол тримата подсъдими, са били в съответствие с характера на предполагаемото престъпление и неговото конспиративно осъществяване и са били разрешени и контролирани по отношение на тяхната законосъобразност от независим съд".

"Не е нарушено правото на справедлив съдебен процес, правото на защита и презумпцията за невиновност на тримата подсъдими, произнася се на финала ВКС, като подчертава, че разгледани изолирано от цялостния доказателствен материал определени факти, които са в полза на защитната им теза, могат да се интерпретират както им е удобно. "Разбира се обаче, такава еднопластова интерпретация не е допустима, поне от страна на съдилищата и изискванията за анализ в съвкупност на събраните по делото доказателства", пише още в решението на ВКС.

От мотивите на върховните съдии става ясно и още нещо – изцяло пропагандни са били твърденията за "зависимости" и "предубеденост" на магистратите от специализираните органи по казуса, а шумно прокламираната теза, че тримата осъдени са станали жертва на системата, се оказаха просто обикновена пропаганда, при това, според ВКС, много слабо юридически аргументирана.

ВКС буквално разнищва и защитните тези на тримата подсъдими една по една, като в крайна сметка заключва, че на база предоставените от прокуратурата доказателства - "няма правнологично и житейско обяснение за друга различна интерпретация на тези факти, поради това не съществува правна и фактическа възможност за друг, различен анализ, освен този в подкрепа на обвинителната теза".