Днес е Томина неделя 27.04 | 09:00

Светлата седмица завършва с втората Пасха в неделя.

Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение.

Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома, който се почита в тази неделя.

Библейското предание

В историята Тома е известен с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато по-късно те му казват "Видяхме Господа", той им отвръща: "Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам".

Христос се обръща към него и му казва: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали".

Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който според християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и последователите си.

Апостол Тома не е известен само с евангелската история за своето неверие. Той е и един от най-жертвоготовните христови ученици.

Въпреки заплахата от фарисеите, които го търсят, за да го убият, Христос решил да отиде във Витания, за да съживи Лазар. Апостол Тома казал на другите ученици: "Да отидем и ние да умрем с него".

След като минало известно време от слизането на Светия дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий, за да се види кой къде ще отиде да проповядва божието слово.

На апостол Тома се паднал нелекият жребий да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия. Из земите на Индия апостол Тома удивил хората с много чудеса и мнозина повярвали в проповядваното от него ново учение. Сред тях били и две сестри царици.

Царят, заради покръстването на жена си, която била едната от двете сестри, се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения. От това обаче апостолът по чудо оцелял, но царят не се спрял пред нищо и накрая убил Тома. Апостолът изпълнил своята християнска мисия и завършил живота си с мъченическа смърт.

Но дори и царят, който пожелал смъртта на Тома, скоро приел християнството, убеден от изцелението на сина си Азан, след като се покръстил. Мощите на апостол Тома били пренесени в Месопотамия, а на гроба му ставали чудеса.

Традициите: Какво се прави на Томина неделя

Великден на мъртвите е и сред основните традиции и обичаи са повторното боядисване на яйца и замесване на козунаци, последвани от раздаването им на гробищата за починалите. Така Възкресението на Христос се отбелязва и в света на мъртвите.

Освен раздаването на боядисани яйца и козунак, живите преливат гробните места на починалите си близки с вода и вино, прекадяват и палят свещички.

В някои краища на страната хората по стара традиция оставят боядисани яйца на гробовете на близките си, което обаче е в разрез с канона. По-добре ги раздайте, отколкото да ги оставите да се развалят и вмирисват на гробищата.

Самото повторно боядисване на яйца и раздаването им се прави с вяра, че така ще предпазят мъртвите от превъплъщаване.

Традицията повелява да боядисате отново великденски яйца в деня преди Томина неделя, но някои домакини отделят за целта част от боядисаните преди Великден – на Велика събота яйца и ги съхраняват в хладилника до Томина неделя, за да ги запазят пресни.

Други отделят малко от боите, с които са рисували яйцата си за Великден, за да ошарят и тези за Томина неделя, без да влагат допълнително време, усилия и средства за боядисването на яйцата за Великден на мъртвите.

В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича също "Софинден”, "Сувия”, "Сувинден”. Тачи се за предотвратяване на суша.

В някои краища на страната на празника се устройват борби, панаири и състезания, пеят се песни.

Какво НЕ се прави на Томина неделя

Според народните представи този ден е "хаталия”, т. е. лош ден. Затова традицията повелява да се спазват някои забрани.

Жените не перат и не трябва да сушат дрехите.

Стопаните не копаят и не сеят, "за да не изсъхва храната”.

Не се вари мляко, за "да не се вдига” млякото на говедата и да не им стават рани.

Обичаят Топалък

На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта "топалък” – да не окуцяват.

Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: ”Тука да остане топаллъка!” и "Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!” Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита "Ко вързиш?” Другата отговаря: "Топалък вържа”!