Доматеният листоминиращ молец се превърна в една от най-сериозните заплахи за българските земеделски производители 07.07 | 14:45

Доматеният листоминиращ молец (Tuta absoluta) се превърна в една от най-сериозните заплахи за българските земеделски производители през последните години. Този инвазивен вредител, който произхожда от Южна Америка, вече се е установил на територията на цялата страна и може да унищожи до 100% от реколтата при липса на адекватни мерки за контрол.

Молецът беше открит за първи път в Европа в Испания през 2006 година, а в България достигна през 2009 година в районите на Пловдив и Пазарджик. От тогава насам той се разпространи в цялата страна, като най-силно засяга доматените култури както в оранжерии, така и на открито.

Глобална заплаха за земеделието

"През последните 10 години доматеният листоминиращ молец се превърна в една от най-сериозните заплахи за селските стопани, отглеждащи домати в световен мащаб," обяснява агрономът Роман Рачков, специалист по растителна защита. Според него видът е успял да зарази 60% от доматените култури в много региони на света поради глобалната търговия и климатичните промени.

Молецът атакува не само домати, но и други растения от семейство картофови - патладжани, чушки, картофи и дори тютюн. Гъсениците на вредителя минират листата, стъблата и се вгризват в плодовете, като оставят характерни галерии и черни екскременти.

Експлозивно размножаване

Една от най-опасните характеристики на доматения молец е неговата способност за бързо размножаване. При благоприятни условия една женска може да снесе до 260 яйца, а пълният жизнен цикъл се завършва за 29-38 дни. В отопляемите оранжерии вредителят може да развие до 12 поколения годишно, което обяснява неговото взривно разпространение.

Възрастните пеперуди са малки - само 5-6 милиметра на дължина, със сиво-кафяво оцветяване. Те са активни нощем и могат да прелетят до 10 километра, което улеснява тяхното разпространение в нови райони.

Трудности при контрола

Борбата с доматения молец е особено сложна поради това, че гъсениците се развиват вътре в листата и плодовете. Това прави химическите третирания по-малко ефективни, а вредителят е развил устойчивост към много инсектициди.

Експертите препоръчват интегриран подход за контрол, включващ феромонови уловки за масов улов на мъжките, биологични агенти като хищните буболечки Macrolophus pygmaeus, и селективни инсектициди. Важно е също навременното отстраняване на растителните остатъци и спазването на добри земеделски практики.

Климатичните промени усилват заплахата

Климатичните промени създават все по-благоприятни условия за установяването на инвазивни видове като доматения молец. Повишените температури и променливите климатични условия позволяват на този тропичен вредител да се адаптира в умерените ширини на България.

"С промените в климата все повече чужди и инвазивни видове ще намират благоприятни условия за проникване на нови територии," предупреждава Рачков. Той подчертава необходимостта от ефективно функционираща система за карантина и фитосанитарен контрол като най-добрата превенция.

Препоръки за земеделските производители

Специалистите съветват земеделските производители да използват феромонови уловки за ранно откриване на вредителя - по една уловка на 500 квадратни метра. При установяване на присъствие на молеца е необходимо незабавно да се започне борба с комбинация от биологични и химически методи.

Редовното почистване на плевелите, особено татула и черното куче грозде, които са предпочитани от молеца, също е важна превантивна мярка. Сеитбообръщението с култури извън семейство картофови може да прекъсне жизнения цикъл на вредителя.