Държавата „развързва кесията“ и ще плаща целево на ВУЗ за наука 27.05 | 18:49

Висшите учебни заведения (ВУЗ) ще получават държавна субсидия за научна дейност в зависимост от обективните показатели на научните си резултати през изминалата година. От есента на тази година плавно ще започне да се прилага система за целево финансиране на висшите училища - според качеството на обучение и потребностите на икономиката. Държавата ще определя ежегодно рискови специалности в университетите, които ще финансира приоритетно.

Това реши правителството на днешното си редовно заседание, като одобри промени в Закона за висшето образование. Проектът ще бъде внесен за обсъждане в Народното събрание.

Със законопроекта се постига съответствие с приетата Стратегия за развитие на висшето образование (2014-2020 г.), която предвижда последователни мерки за диференциране на финансирането на висшите училища според резултатите от обучението.

На държавните висши училища ще бъде предоставена възможността да провеждат обучение на студенти и докторанти срещу заплащане. Максималният размер на таксите обаче няма да може да надхвърля 170% от приетите от Министерски съвет ежегодни стандартни такси за следване по съответните специалности.

Платеното обучение се въвежда, за да се удовлетворят желанията на кандидат-студентите и кандидат-докторантите, които имат интерес за обучение по специалности от професионални направления, за които в определен етап държавата не осигурява достатъчен финансов ресурс.

За да отговори висшето образование с реалните потребности на икономиката и пазара на труда, всяка учебна година ще се определят приоритетни професионални направления и защитени специалности за студенти и докторанти, предвижда още проектозаконът. Университетите ще получават за тях приоритетно финансиране от бюджета. За защитени ще се определят специалности с ограничен интерес от страна на потребителите, но важни за икономическия и социален живот на страната, се посочва в мотивите.

Пазарът на дипломиранши специалисти у нас е доминиран от икономисти и юристи, но в същото време има глад на педагози и учители, машинни инженери, компютърни специалисти и програмисти, агрономи, ветеринарни лекари, биотехнолози и архитекти.

Член на академичния съвет на даден ВУЗ, който е на трудов договор, няма да може да участва в акредитацията на повече от един университе. Изменението цели оптимизиране на академичната среда във всяко висше училище и стимулира изграждането на нови поколение преподаватели, учени и изследователи, мотивирани от възможността за научно и професионално израстване, са мотивите на вносителите.

Като резултат от измененията в Закона за висшето образование се очаква засилване на конкуренцията между висшите училища, повишаване качеството на обучението и на научните изследвания и утвърждаването на институциите за висше образование като научни центрове, посочват авторите на промените.