Ето кой е първият българин, завършил Харвард? 28.07 | 14:45

Този материал е за времето, когато Харвард се споменаваше у нас с уважение, а не с подигравка. За времето преди името на един от най-престижните университети в света да се подхвърля подигравателно от трибунки и по брифинги от успешни и не чак толкова успешни политици от настоящето и близкото ни минало. За времето, когато проявявахме уважение поне към западното образование, пише Топновини

И макар и най-известните "харвардци" у нас да са Кирил Петков и Асен Василев, доста преди тях е имало българи, които са завършвали най-старото висше учебно заведение в САЩ.

Чували ли сте за Стоян Ватралски? Той е бил известен общественик, публицист и писател, както и близкък приятел на Иван Вазов и Пейо Яворов. И не на последно място – е първият българин, завършил Харвардския университет.

Роден е през 1860 г. в село Вакарел в семейството на овчар, но любовта му към знанието го води в Самоков, където препитание сред мисионерите от евангелистката мисия и приема евангелското изповедание. Принадлежността му към протестантите ще стане причина Светият Синод никога да не го признае като автор, общественик, публицист. По негов адрес ще се сипят унищожителни критики. Този факт, както и контактите му в САЩ и Великобритания, ще доведат до пренебрегването му и постепенната му забрава след 1944 г. Издържайки се сам, продължава образованието си в Американското училище в Самоков.

През 1884 г. Ватралски заминава за Америка, като за този период от живота си си спомня: "Пристигнах без никакви пари и почти никакво знание на английски език".

През юни 1892 г. Ватралски пристига в Кеймбридж, Масачузетс, и за първи път в живота си влиза в "Двора" на Харвардския университет, за да стане впоследствие първият българин, завършил Харвард.

Следващите две години са изключителни за младия Ватралски. Следвайки като "специален" студент, той постига това, което дотогава не е постигал никой друг българин. Заради изключителната му способност да рецитира и ораторства, а и заради дългата му брада и силния европейски акцент съучениците му го наричат "Българският Толстой".

Но дори и с явен балкански акцент, Ватралски се слави като необорим словесен опонент. На няколко пъти печели награди за ораторство в Харвард и околните колежи. Точно преди завършването си през юни 1894 г. Ватралски печели анонимен конкурс за бакалавърски химн на Харвард, под псевдоним "попа", който се пее и до днес при завършването на бакалавърския клас.

След дипломирането си в Харвард, Ватралски живее в Кеймбридж, продължавайки да изнася лекции за България. Той е добре познат в Бостън със своите "публични сказки" върху българските народни обичаи и религии.

След завръщането си в България, Ватралски купува къща в Красно село (тогава село извън рамките на София) и през 1907 се жени за Василка Ватралска. Основава Българо-Американското дружество и става член на борда на Дружеството на английско говорещите жители на София. Американски възпитаник, Ватралски до края на живота си работи за приятелство със САЩ.

За българо-американските отношения той пише: "На никоя държава, освен може би на Русия, днешна България не дължи за своята свобода и култура, за своите политически учреждения толкова много, колкото тя дължи на Америка. Новата българска история е неделима от историята на американската религиозна мисия и американските училища в Цариград и другаде по Балканския полуостров".