За 10 години в ЕС икономиката ни не мръдна и крачка в общата класация 03.01 | 17:33

След 10 години членство в ЕС България продължава да е на опашката в Общността по отношение на икономическо развитие и доходи на хората. И пред нас отново Румъния, с която заедно влязохме в европейското семейство, а през всичките тези 10 години Брюксел ни разглеждаше почти като близнаци. Румънците ни изпревариха в двата основни показателя, универсални за измерване на икономическия напредък в цял свят – нивото на брутен вътрешен продукт като абсолютна стойност и БВП на глава от населението. Румъния ни изпреварва с близо 30% по този показател. Логично е да ни изпреварят и по доходи, средно на глава от населението – с над 25% повече от България. Това обясни пред БНР икономистът Румен Гълъбинов.

"За последните десет години, откакто сме член на ЕС, сме постигнали най-малкото сближаване към средните нива на останалите държави в Съюза. Взимам предвид дори членството на Хърватия, която влезе след нас в ЕС, но в Хърватия има по-високи доходи и по-висок жизнен стандарт", каза Гълъбинов.

Сред основните причини за това състояние на икономиката Гълъбинов открои генерално лошото управление и изтъкна, че явно в Румъния за тези десет години еврочленство управлението е било по-добро от нашето. Лошото управление е свързано с корупцията и лошата демография, отбеляза експертът.

"В Румъния през последните две години направиха наложителни икономически реформи, които дадоха добър резултат – Румъния намаляваше данъците и продължава да го прави, въведе се диференциран ДДС. Друго, което направи Румъния, е ефективната борба с корупцията, вследствие на което се възстановиха пари в държавния бюджет. Над 500 милиона евро, отнети от хора, осъдени ефективно с присъди, тези над 500 млн. евро са влезли ефективно в румънския бюджет. В Румъния се направиха и някои промени, които облекчиха и подобриха бизнес климата – над 100 малки държавни такси се премахват. Определили са някакъв таван, над който таксите продължават да съществуват, но под този таван - и ние можем по същия начин да определим такси, които държавата да премахне", допълни той.

От 28 държави в ЕС в 22 имаме диференциран ДДС, припомни още икономистът - Неслучайно в Гърция заради по-ниския ДДС лекарствата са по-евтини и много българи си купуват лекарства от Гърция или си поръчват лекарства да им ги донесат. Въвеждането на по-нисък ДДС за лекарства и храни със сигурност ще увеличи търговският оборот, хората ще купуват повече. Така ще се завърти потреблението и като цяло икономиката.

Според Гълъбинов сега е моментът с увеличаването на минималната работна заплата да се въведе и необлагаем минимум на минималната работна заплата. Така че хората с 40 лева увеличение, плюс още 40 и няколко лева, спестени от данъци, с повече от 80 лева в джоба си със сигурност ще харчат и ще потребяват повече. Тази група от населението не са характерните спестители, които ще ги вземат тези 80 лева и всеки месец ще отиват в банката и ще ги внасят в депозит, обясни икономистът.

Източник: Econ.bg