Затворници – работници. Къде, как и защо? 19.10 | 11:31

Когато заговорим за затвор и за хора лишени от свобода, обикновено си представяме килия, затворник и пазач, който го охранява. В крайна сметка обаче нещата не се свеждат само до стая метър на два с едно легло, мивка, тоалетна чиния, малко прозорче и двама души от двете страни на решетката.

Макар че не е много известно сред обществото, но част от затворниците имат съвсем нормален работен ден, също като останалите хора. Е, почти.

Става въпрос за тези хора, лишени от свобода, които напускат пределите на затвора, за да се трудят. Не всеки затворник обаче може да се ползва от привилегията да е работещ по този начин.

На външни работни обекти се извеждат, лишени от свобода, от открит тип (само от затворнически общежития от открит тип), обясняват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията” (ГДИН) и допълват, че подборът на лишените от свобода се извършва от комисия, ръководител на която е началникът на съответното общежитие.

Работници-затворници може да наеме всеки работодател. Запознати разказват, че се сключва договор с Държавно предприятие "Фонд затворно дело", в който се посочва на какво основание се наемат затворници.

Що се отнася до броят на лицата, които могат да се изведат от затворнически общежития от открит тип, има известни условия. Когато броят на лишените от свобода е до 10, същите се извеждат без охрана, иначе служители на общежитието охраняват затворниците, поясняват от ГДИН.

Работодателите се възползват от услугите на работниците, главно заради ниското заплащане. Възнаграждението на работещите, лишени от свобода е минималната работна заплата. От нея 40% е за лишения от свобода, а останалите 60% влизат в държавния бюджет. Още повече, че ако работодателят не е доволен от дейността на някой от наетите от него затворници, той винаги може да го замени за друг.

"От затвора изпращат затворниците. На другия ден мога да кажа тези искам да ги заменя, а тези да останат", разказва бизнесмен, наел лишени от свобода. Той допълва още, че броят на наетите затворници също може да се променя за деня според нуждите, но да не превишава бройка посочена в договора.

Плюсове има и за самите затворниците. По закон "при изчисляване срока на изтърпяното наказание два работни дни се смятат за три дни лишаване от свобода, с изключение на работните дни, зачитането на които е отменено от съда".

При това положение лишените от свобода хем получават пари, хем лежат по-малко. Още повече, че могат да потърсят работа, след като ги освободят на мястото, на което са работили, докато им тече присъдата.

"Идват хора, които са работили при мен като затворници да търсят работа. Уговаряме се да започнат, но не идват в уговорения ден", разказва бизнесмен в строителния бранш.

Като цяло обаче интересът на фирмите към затворниците е малък. Дали заради незнание или заради страх, но ГДИН посочват, че в момента има слаб интерес от работодатели да наемат лишени от свобода.

А сферата, в която работят лишените от свобода е строителството, като те са главно общи работници. От общия брой на лишените от свобода в страната на външни работни обекти се извеждат около 10%.

Осигурени са всички нужди на затворниците, когато са на външни обекти. Спазва се работното време и задължителната почивка. Инцидентите на работните обекти са минимални, като се спазват всички изисквания за безопасни условия на труд.

Освен това част от работодателите прибавят обед, към осигурената суха храна на лишените от свобода от затвора.

"Тези мъже не могат да работят качествено, ако са гладни, а храната от затвора им е малко. Затова реших да им осигуря обяд", разказва бизнесмен, наел лишени от свобода.

Кой печели повече? Дали затворниците припечелват някой лев от работата и се спасяват от четирите стени, или работодателите, които във време на криза се мъчат да свият разходите си до минимум?

Този въпрос едва ли има еднозначен отговор.