Защо се настоява за задължителната предучилищна 17.01 | 08:03

След разгорещени спорове в пленарна зала "за" и "против" предучилищна подготовка за 4–ри годишните предстои да се гласува окончателно задължителния характер на тази част от законопроекта на МОНМ. Дискусиите отново предизвикаха протести.

Именно предучилищната подготовка предизвика протести на родители и граждански организации, които в продължение на месеци се опитват да убедят министерството, че в закона трябва да се дава възможност и за алтернативни форми на обучение, а семейната среда е по-важна за развитието на децата в тази ранна възраст.

Въвеждането на задължителна предучилищна подготовка за 4-ри годишните се аргументира преди всичко с нуждата от социализация на децата, показването на по-добри резултати в по-късна възраст и от нуждата да бъдат обхванати децата в риск и децата в малцинствата и социално маргинализираните групи.

Дали обаче задължителният характер ще реши проблема с тези деца, които не посещават детска градина и които отпадат от училище?

Този аргумент вече неведнъж оспориха граждански организации, но Гаяне Минасян от Движение за либерализация на образованието, допълва и други мотиви:

Защо до този момент не са разработени и не са влезли в сила алтернативни методи за преодоляване на отпадането и ниската грамотност? Според Националната програма за развитие на училищното образование трябва едновременно с мерките за задържане на децата в задължителна училищна възраст, да бъде разработена и система от мерки за реинтегриране на вече отпадналите от училище деца – адаптиране на учебните програми, алтернативни форми на обучение, стартиране на пилотни училища "Втори шанс” и др. Това най-малкото не е направено.

Също тази програма предвижда и други "ненасилствени мерки” за социализирането на деца, за които българският език не е майчин, като се поставя акцент върху последната една година – т.е. периодът на предучилищна подготовка от 6-годишна възраст.

"Допълнителното обучение по български език на тези деца би следвало да се осъществява по специализирана методика, която отчита техните специфични потребности и трудности”, пише в програмата. Това означава, че законът трябва да предвиди и да даде възможност за допълнителни мерки, насочени към тези деца, а не да налага задължителния характер върху всички.

Освен това предлаганият законопроект от МОНМ противоречи на демократичния механизъм за взимане на стратегически решения в областта на образованието от страна на Народното събрание? Противоречи и на самата програма за развитие на образованието, гласувана от самото Народно събрание.

Гаяне Минасян цитира членове от действащия в момента закон, според които Народното събрание приема Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка по предложение на Министерския съвет. 

През 2012 г. със Заповед на Министъра на образованието, младежта и науката, е сформирана междуведомствена група, която до 30 септември 2012 г. да "разработи целите, приоритетите и мерките в областта на образованието, науката и изследванията, които да бъдат финансирани през програмния период 2014 – 2020 г., и да предложи финансов инструмент/ финансови инструменти, по които те да се финансират". Министърът се хвали, че "Всъщност Концепцията за Оперативна програма за Наука и образование за интелигентен растеж за периода 2014 – 2020 г. дава не просто наставления как да кандидатстваме и да харчим пари, а цялостна визия за образованието и науката като една абсолютно свързана система.

Първо – защо МОНМ престава да изпълнява програмата на Народното събрание? И Гаяне Минасян продължава да пита – защо националните приоритети се определят според програма за кандидатстване за евросубсидии -  Оперативна програма за Наука и образование за интелигентен растеж за периода 2014 – 2020 г.  Освен това и при положение, че задължителната предучилищна за четиригодишните не влиза дори и в Националната програма за реформи Европа 2020.

 "Това е общественозначима реформа, която не е съгласувана с обществеността, с народните представители и е по инициатива на една неназована група от изпълнителната власт”, посочва Гаяне Минасян и подчертава, че никъде в Европа предучилищната не е от задължителен характер и навсякъде съществува добре развита система от възможности за алтернативно образование и обучение.

Така излиза, че задължителния характер на детската градина се въвежда, за да се усвоят 4 млрд лв. за строителство на детски градини.