Избиването на 1.5 милиона арменци не било геноцид, а масово изтребление 24.04 | 11:14

Българският парламент не се осмели да назове "геноцид" клането на 1.5 милиона арменци от младотурците преди сто години. Вместо това депутатите признаха масовото изтребление" на арменците в Османската империя в периода 1915 - 1922 година и, след като днес не пожелаха да почетат паметта на жертвите, все пак решиха да обявят 24 април за ден на възпоменание на неговите жертви.

От първоначално предложения от "Атака" проект за решение отпадна думата "геноцид", която беше заменена от думите "масовото изтребление". От предложението на "Атака" отпадна и позоваването на две конвенции на ООН.

Докато у нас се чудеха как да извъртят декларацията, за да не обиди ДПС и Турция, германският президент Йоахим Гаук осъди убийството на 1.5 милиона арменци от османските турци по време на Първата световна война и го определи именно  като "геноцид". Берлин доскоро отбягваше употребата на този термин. Анкара отказва да определи събитията като "геноцид".

Обсъждането на декларацията за жертвите на арменския геноцид доведе до позорни сцени в парламента.

Първо бяха вчерашните увъртания около вкарването на точката в дневния ред и маневрите за изместването й назад, така че да не се стигне до гласуване. Това стана повод за скандал в парламента днес, след като народният представител от "Патриотичния фронт - НФСБ и ВМРО" Димитър Байрактаров предложи да бъде удължено времето на НС до гласуването на точка три от програмата, но това не беше прието. Депутатите не уважиха и направеното след това предложението да бъдат почетени жертвите на геноцида с едноминутно мълчание.

От ДПС категорично обявиха, че няма да гласуват декларацията и излязоха от залата.

Представители на турското посолство у нас слушат дебата в залата от балкона на НС. Официална Анкара посреща с остро недоволство използването на думата "геноцид".

След разразилия се скандал премиерът Борисов изненадващо пристигна в парламента с идеята да се излезе от ситуация, като вместо "геноцид" в декларацията се запише "масово изтребление". Първият тур на скандала все пак приключи с решение за изместване на точката напред, което обещава да се стигне до гласуване на декларация.

Борисов обяви, че се надява масовото изтребление на арменците да бъде признато с консенсус от политическите сили. Това стана след консултации в кабинета на председателя на Народното събрание /НС/ с групата на ГЕРБ и съпредседателя на ПГ на Реформаторския блок Радан Кънев. Докато той бе в стаята на Цачева, от трибуната Цвета Караянчева предложи редакция на проекторешението, с което България признава арменския геноцид в Османската империя.

В предложеният от Караянчева вариант на проекторешението думата "геноцид" изчезва и е заменена с "масовото изтребление".

"Това, което говорихме - че историята си е история, жертвите са си жертви и този ден трябва да бъде възпоменаван в тяхна памет. Не само на техните, но и на българските, разбира се, такива", каза премиерът.

След консултациите в кабинета на Цецка Цачева Борисов уточни, че ГЕРБ са предложили масовото изтребление на арменците да бъде признато. "Казах много ясно - това е българската дума или българските думи, или българският речник за геноцид", посочи Борисов.

Преди това Радан Кънев също потвърди, че са обсъждали положително решение на българското НС по декларацията.

"Това, което сега предложиха от ГЕРБ - масовото изтребление на арменците да бъде признато и мисля, че ще се намери консенсус", коментира Борисов. Той на три пъти повтори именно тази формулировка и обяви, че "това са българските думи или българския речник".

"Винаги в ГЕРБ сме отчитали това, че на границата с Турция има проблеми. Те направиха жестове към нас с износа на месо, където контрасанкциите на Русия ни удариха много. Надявам се, че ясното разграничение между Османска империя и сегашна Турция и безспорният исторически факт, че са изтребени хора тогава, ще се отчете от турското правителство. Не можем да направим по-различно от това да признаем масовото изтребление на арменците, защото ГЕРБ е партия, която винаги е била против това", завърши Борисов, след което напусна сградата на парламента.

Акобеше признала арменския геноцид, страната ни щеше се включи в групата от над 20 държави, които са направили това, сред които са Франция, Русия, Австрия. Наскоро Папа Франциск също обяви, че клането на арменците преди 100 години е геноцид, това реши и австрийският парламент. Европарламентът специално гласува декларация, с която по категоричен начин и то за втори път обябява избиването на арменците за геноцид. Днес сред страните, признали геноцида над арменците, се нареди и Герммания.

Американският президент Барак Обама, въпреки че признаването на геноцида беше част от избирателната му кампания, се въздържа да употреби думата "геноцид", като я замени с "масово избиване". Това изглежда даде идея на нашите политици за компромис, с който да излязат от срамната ситуация на увъртане и избягване на темата.

Българският народ е съпричастен към трагедията на арменците. Това казва в декларация от името на ПГ на "Патриотичния фронт - НФСБ и ВМРО" Валери Симеонов. "На 24 април 2015 се навършват 100 години от унищожението на над милион и половина арменци, извършвано в периода 1915-1922 г. от младотурските власти и придобило популярност като арменски геноцид. Репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това, още в края на 19 век. Жертвите са около 300 000. Изтреблението им започва през февруари 1915 година. На 24 април 1915 в Истанбул и повечето големи градове на Турция са били арестувани и избити почти всички арменски интелектуалци и общественици", заяви Симеонов. По думите му, между 1895-1921 са били избити над милион и половина арменци, а много други за изселени.

"Международната общност е знаела за тези събития, но въпреки това никой освен американският посланик в Турция не реагира. Оцелелите след войната арменци са били принудени да емигрират в България, руската част на Армения, Западна Европа, Северна Америка и Австралия. Днес във връзка с преговорите на Турция за членство в ЕС, въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален. В Турция Орхан Памук заявява в печата: "Никой не смее да го каже, но аз го казвам - турците са избили един милион арменци и 30 000 кюрди", цитира Симеонов. Той заяви, че в България процесът по официалното признаване започна през 2007 година. "През 1876 година и периода 1903-1922 година по отношение на българския народ също е провеждана политика на унищожение от Османската империя. Над 100 000 българи са били избити, а близо милион са били принудени насилствено да оставят домовете си и имуществото си. Призоваваме народните представители да проявят необходимата политическа воля и да последват примера на Европейския парламент, да се обединят около декларацията за признаване и осъждане на геноцида над арменците от Османската империя", каза още Валери Симеонов.