Избор на училище за детето - според мястото и качеството 15.09 | 11:22

Габриела Петриду за втори път подготвя първокласник, а Георги Михайлов на 15 септември за първи път ще заведе голямото си дете в училище. Това е не само голяма крачка за първокласника, но и голяма промяна за цялото семейство. Затова ги попитахме какви са притесненията, страховете, надеждите и мечтите ден преди да чуят и те първия звънец, но вече като родители...

Г-жо Петриду, вече сте избрали училище и сте записали детето си. Какви са основните положения, които ръководиха избора?

На първо място избирах по местоположение, важно бе избраното от нас училище да е близо до нашия дом, да може по права линия детето да отива и да се прибира и то без да пресича оживени и натоварени улици и кръстовища. Това училище, което избрахме, е удобно и за нас, родителите, тъй като ще можем, отивайки на работа, да го водим и да го прибираме. Освен това направихме и проучване и според всеобщото мнение в квартала това е най-доброто училище.

Въпреки това в избора водещи са били сигурността и удобството?

Да, точно така – сигурност и удобство. Не е свързано с допълнителен транспорт, който да се организира и заплаща.

Едновременно с това сте подбирали училището все пак и по критерий качество?

Така смятаме и се надяваме да е така.

Разглеждахте ли и други училища и кое натежа от гледна точка на образование?

Честно казано не съм гледала много училища. Обмислих възможностите в квартала – това са три или четири училища. Другите две не бяха толкова удачен вариант именно заради местоположението. Единственото за което сме разсъждавали със съпруга ми, е изучаването на английски език. Но избрахме училището с френски език, тъй като смятаме, че и френският език е много добра опция. Натежа удобството и сигурността, а и все пак като втори език идва английски или немски език.

Срещнахте ли се с ръководството на училището и с евентуално бъдещия учител?

Да, имаше една среща – по време на т.нар. изпит за първи клас, което е по-скоро като препитване във вид на тест през юни. Тогава се видях с бъдещата и вече настояща негова учителка. Тя проведе самия изпит, който беше като малък тест. Това беше в общи линии първоначалният ни досег с ръководството.

След това не сте настоявали за специална среща?

Не, не се е налагало. Чакахме да дойде септември. И да видим разпределението на учениците – в коя паралелка и при коя госпожа ще бъдем. Направихме и предварително проучване сред майките в квартала за възможни учителки. Едно име ни бе препоръчано като добър преподавател и човек. В молбата си за прием бяхме написали нейното име като предпочитание и сме удовлетворени и щастливи.

А каква според Вас трябва да бъде идеалната учителка?

Малко е трудно да се каже. Все пак мисля, че трябва да е строга и справедлива. Да има подход, необходимия подход към децата както цялостно, така и индивидуално. Да оценява правилно, а не по някакви симпатии всеки един, защото в крайна сметка всички деца са различни и не могат да бъдат под един знаменател. Преподавателят трябва да съумее да привлича вниманието на децата, но едновременно с това и да поддържа една добра дисциплина. Идеалният преподавател трябва да ги научи наистина на четмо и писмо, но е добре да ги зарази, увлече с положителни емоции, да ги научи на добро отношение както към ученето, така и към хората. Разбира се за това огромна роля имаме и родителите. Но в голяма част от времето си отсега нататък децата ще прекарват с учителя. Затова и той има да ги научи на много неща.

Какви са страховете на една майка преди първия учебен ден?

Аз лично нямам страхове. Доста добри положителни думи се казаха на родителската среща, бяхме обнадеждени за страховете си относно сигурността на децата, дали те ще могат да се справят и в класната стая, и в стола, и в двора и занималнята. Не, ни бих казала, че се страхувам.

Не се страхувате, че синът ви няма да се справи?

Не, такива страхове нямам. Смятам че ще се справи. Днешните деца са много оправни деца и амбицирани.

Правили ли сте първоначална подготовка вкъщи или разчитате на подготовката от предучилищната група в детската градина?

Той посещаваше детска градина, а предучилищната подготовка е задължителна, тя мина. Той отдавна обаче е готов за първи клас - може да чете и да пише. Смятам че ще се справи. При повече внимание в клас и при добра дисциплина от страна на учителката смятам, че ще научи повече неща. 

Смятате ли да го ангажирате допълнително и с други занимания?

На този етап смятам, че те са достатъчно натоварени. Започват от 8 часа с малко прекъсване на обяд и след това отново продължават докъм 16.30. Замислям се единствено за някакъв спорт. Иначе за друга натовареност не може да се мисли. А и не смятам, че трябва да се смесват няколко чужди езика.

Колко души от семейството ще бъдат ангажирани с обслужването на нуждите на първокласника?

Като водене и взимане от училище – двама души, но като помощ в учебния процес се надявам и третият човек да се включи. 

Т.е. не смятате да ангажирате още един човек или да повикате някой вкъщи срещу заплащане?

Не, не мисля че ще имаме тази необходимост.

Представете си сина си след четири години. Какъв искате да го видите?

Той ще бъде пораснал. Надявам се, вече завършил първия етап от образованието си и предполагам - вече добре ще се справя с началните знания. Освен да може да пише и чете, се надявам да бъде и по-отговорен. Не само пораснал, но и по-отговорен. Иска ми се след тези четири години, които ще литнат като един миг, да му предоставя повече възможности и да се оправя сам.

След четири години искам синът ми да е по-пораснал и по-отговорен. И дано да бъде така, защото чувството за отговорност е едно от най-важните неща, за да стане личност.

Отговорността за избора на училище пада изцяло върху родителите и дали ще се търси информация в интернет или ще се разпитват другите майки от квартала, най-важното е да се направи информиран избор. И ако Габриела Петриду е разчитала преди всичко на разговори с други родители, минали вече през това изпитание, то Георги Михайлов е използвал друго мощно средство за разузнаване - интернет. 

Г-н Михайлов, вече сте избрали училище и сте записали детето си в първи клас. Какви бяха основните положения, които ви ръководеха при избора?

Имахме предвид редица фактори. На първо място локацията - да е близо до моята работа или тази на съпругата ми, или да е в квартала, в който живеем. Следихме и събирахме информация в интернет, където могат да се намерят мнения за почти всички училища в София. Освен това погледнахме и за резултати, показани от ученици на различни състезания, както и официалните оценки на училището/учителите, при налични такива. Събрахме и впечатления от познати и приятели за конкретното учебно заведение и мнения за конкретния учител, който поема детето от първи клас и ще му преподава четири години.

Разгледахте ли много училища преди да направите избора си?

Около 6-7 училища, някои от които частни.

Пожелахте ли среща с ръководството на училището преди да запишете детето си?

В някои от училищата – да, като добро впечатление ни направиха и дните на отворени врати, които се организират в част от училищата. Тези инициативи дават възможност на родителите да се запознаят освен с преподавателите, и с обстановката, в която децата им ще учат.

Как бихте описали идеалната учителка за своята дъщеря?

Спокойна, с желание за работа с деца и подход към учениците. Безпристрастна.

Само след дни детето ще прекрачи прага на училището? Какво Ви притеснява най-вече като баща? От какво ви е страх?

Притеснява ме средата, в която ще попадне, затова и изборът на училище е от толкова голямо значение. Надявам се в първи клас да запази интереса към знанието и новите неща, защото това е основното, което трябва да научи през първите години.

Родителите винаги ще се страхуват, но - на какво се надявате, какво мечтаете да се случи от следващата седмица с и на вашето дете?

Надявам се да му хареса в училище и да попадне в подходяща среда.

Освен да чете, да пише и да смята, какво най-вече искате дъщеря Ви да научи?

Искам да се научи да търси и да намира, да общува в разнородна среда, да разбере, че резултатите идват с усилия. Искам да осъзнае, че правилното планиране на времето изисква жертви, но се отплаща с постигане на по-високи резултати.

Направили ли сте някаква подготовка за първи клас до този момент или изчаквате указанията на учителката?

Закупили сме минимално необходимите неща – чанта, училищни пособия.

А мислите ли да натоварите дъщеря си още от първи клас с допълнителни занимания – чужд език, музика, спорт или нещо друго?

За съжаление в съвременния голям град е задължително, според мен и съпругата ми, да се намери допълнително занимание на децата в тяхното свободното време. В нашия случай това са обучение по чужд език и спорт, дори два различни спорта, всъщност.

Представете си, че можем да бъдем конструктори на децата си – каква искате да видите дъщеря си след 4-ри години, когато тя ще е завършила първия етап от образованието си?

За съжаление, или радост може би, не можем да бъдем конструктори на децата си, но определено бих искал след 4 години детето ми да е запазило доброто чувство към училището, което има в момента, да е намерило качествени приятели и среда, в която да се развива пълноценно, и да е развило още повече жаждата си за знания.