Илинден е! Идва мъртвата хватка на морето 20.07 | 08:59

Днес българската православна църква почита паметта на свети пророк Илия или както народът е нарекъл празника – Илинден.

Християните почитат св. пророк Илия като един от най-великите измежду старозаветните праведници, изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. Християнската църква го нарича още от древността "пророк и предсказател на великите Божи дела", "ангел в плът" и "предтеча на второто Христово пришествие".

В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден празнуват още и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото пророкът е техен покровител.

Св. Илия е от град Тесвия в Палестина. Той живял около 900 г. пр. Христа, по времето на израелския цар Ахав и царица Йезавел, които се кланяли на езическия бог Ваал. Когато се родил пророкът, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч." .

Историята на пророка разказва как той предрекъл на царя-езичник страхотна суша, с която Господ ще го накаже за греховете му. Пророчеството на светеца се сбъднало и суша мъчила народа три години и половина. Едва тогава Господ се смилял и изпратил своя пророк да извести края на бедствието. Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра.

В житието на св. Илия се казва още как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Според народните представи Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която "пасе" житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса. Заради това нашият народ е нарекъл пророка още и Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. Ето защо се смята, че Свети Илия е наследникът на старогръцкия митологичен Бог-слънце – Хелиос.

На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета. На Илинден селските стопани у нас правят и молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата.

Народно поверие казва, че какъвто човек влезе първи в дома ви, такава ще е и цялата идна година.

Съществува и друго поверие, според което на Илинден морето взема най-много жертви като курбан за светия пророк Илия. Илинден идва с мъртва хватка на морето, казват старите рибари.

От днес нататък времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Докато преброиш до пет, вълната те удря и след това те дърпа навътре. Затова според народните поверия на Илинден не се работи, защото гръм може да удари човек. Не се ходи и на плаж.

Вярващите летовници спазват стриктно това и не припарват до морето на 20 юли и на 2 август, разказват рибарите. Вярва се, че св .Илия може да лекува, затова мнозина държат осветената му икона до болния – дано се вдигне и да оздравее.

Денят на св. пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името му.

Имен ден днес празнуват Илия, Илиана Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и др.