Институт „Иван Хаджийски“: ДПС постави началото на политическата криза 02.07 | 15:25

Не толкова самият евровот, колкото действията на ДПС след него са поставили началото на остра фаза на политическа криза. Това сочи анализ на Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски". Експертите правят няколко основни извода в последното си изследване на политическите процеси. Така например за първи път след 2005 г. се е получило не просто охлаждане, а разпад на отношенията БСП - ДПС.

Според тях ДПС твърдо е решило да не допусне нов балансьор в българския политически живот. Те отбелязват, че е било постигнато внушението, че ГЕРБ е единственият кандидат за властта и може да я получи благодарение на ДПС, а не на някой друг.

Според анализа юни в политически план може да се нарече месецът на ДПС. "Партията на Доган/Местан натисна бутона на политическата криза, тя е свързана до голяма степен и с трусовете в сферата на икономиката и финансите", пише в материала. От Институт "Иван Хаджийски" посочват още, че ДПС влиза в ролята на балансьор, но на по-високо равнище от досега известното. Те отбелязват, че ако досега движението е претендирало, че разпределя "порциите на властта", заявката вечее да разпределя самата власт.

Отбелязва се още, че обтегнатите отношения между БСП и ДПС са извели напред ГЕРБ като единствен сериозен претендент за властта в краткосрочна перспектива, както и че е протекъл процесна ускорена реабилитация на Бойко Борисов с неговото лично участие.

"Тактиката на бившия и може би бъдещ премиер е подчинена на внушението за пълен провал на сегашното управление, за настъпваща катастрофа и практическа неуправляемост на страната, а връщането му на власт следва да се възприема като спасение, удържане на стабилността и пред международните партньори, и в социален аспект", се посочва в анализа. Според материала лозунгът на ГЕРБ за "национално спасение" предлага удобна формула за всякакви комбинации - в крайна сметка щом нацията трябва да се спасява, всички коалиции и мерки са оправдани.

По отношение на БСП в анализа се посочва, че макар че Сергей Станишев не се е отказал от председателския пост, той вече няма да може оперативно да ръководи партията. Вероятно това ще означава плавен преход към ново ръководство, контролиран в една или друга степен от Станишев, и отворени врати към партньорства, които досега не биха били възможни поради неприемливост на самата фигура на сегашния лидер.