Институтът за модерна политика сезира международни организации за акцията срещу ТV7 30.04 | 14:14

Институтът за модерна политика сезира (ИМП) националния омбудсман, Комисаря по правата на човека на Съвета на Европа и Европейската комисия за акцията срещу ТV7.

В обстойно юридическо становище на ИМП се посочва, че акцията на частния съдебен изпълнител със съдействието на полицейските органи е в грубо нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧОС) и на стандартите в областта на свободата на словото и печата, установени от практиката на Съда в Страсбург, които са задължителни за България.

Институтът за модерна политика подчертава, че е правно необосновано случаят да се свежда до търговскоправен спор между кредитор и длъжник. Този случай надхвърля сферата на търговското право доколкото се отнася до медия и следователно засяга защитени от Конституцията и ЕКЗПЧОС основни права.

На базата на практиката на Съда в Страсбург в сигнала на Института за модерна политика се изтъква, че според Съда в Страсбург принудителни действия спрямо медии, извършени като "впечaтляващи и зрелищни", неминуемо се отразяват върху редакционните колективи и се възприемат като потенциална заплаха за свободното упражняване на журналистическата професия.

Претърсването и изземването в помещения на медии, независимо дали е в рамките на наказателно производство или гражданскоправен спор, чиято цел са сървъри или други носители на информация, създава опасност да се разкрият журналистически източници и е в грубо нарушение на Европейската конвенция за правата на човека, посочват отще от ИМП.

Те подчертават, че според европейските стандарти, когато държавните органи обмислят решение дали да предприемат принудителни действия в редакциите на медиите, те трябва да намерят баланс между няколко конкуриращи се интереса и са длъжни "винаги да накланят везните в полза на интересите на демократичното общество от свободен печат". Търговски спор и интересите на кредитори не са достатъчни и нямат по-голяма тежест, отколкото свободата на печата.

"Не може в България разчистването на сметки да се представя като борба за свободата на словото. Когато има имуществени спорове, имат работа синдици и съдебни изпълнители. Всичко трябва да става прозрачно. Ние не знаем на какво основание се влиза и работи с информация, от къде са се взели описите. Когато става дума за медии, изискванията са по-високи. Полицията няма работа в медията по начин, по който видяхме вчера. По отношение на медии се действа щадящо, като се дава възможност да се организира производствен процес. Спазва се изискването да се раздели административно-финансовата част на медията от производствено-информационната част, а не да гледаме полицаи в кадър.

Основният въпрос е до каква степен държавата се управлява от тези, които мислим, че управляват, и до колко се управлява от други сили, които ние не виждаме. Ако г-жа Бъчварова и г-н Борисов не са наясно, че 100 души полицаи ще отидат да спрат една медия, то, аз се питам, кой прави това нещо. Те ли са неумели, или някой зад тях прави нещо? И двете неща са много страшни. Властта не е стабилна и ние се намираме пред голям срив. Другият вариант е, че тези хора не са си на мястото и г-жа Бъчварова или главният секретар трябва да си подадат оставката", заяви по темата проф. Ивайло Дичев пред БНТ (Професор по културна антропология в Софийския университет "Климент Охридски", преподава във Франция, САЩ и други)

"Тук става дума за пари, които си разпределят територии, а не толкова за свобода на словото. Единият вариант е частта от бандата, която се кара около КТБ, иска да свали цената на ТВ7, за да я купят на безценица, а другият вариант е да искат да унищожат един конкурент. Изключително абсурдно е да се събира стара техника, при положение че телевизията може да се продаде за милиони. Всичко се разбива на парчета, за да може да се разграби", допълва професорът.