Как от син на партията и комсомолски секретар Плевнелиев стана милионер 22.08 | 10:43

Президентът Росен Плевнелиев и негови сътрудници са прали пари през регионален вестник в Благоевградско. Това твърди самият главен редактор на в. "Югозападни вести" Тодор Карастоянов.

В интервю пред в. "Галерия" Карастоянов решил да освети някои факти от израстването на настоящия държавен глава като бизнесмен.

Как от син на Асен Плевнелиев - секретар на ОК на БКП в Благоевград по време на царуването на Владимир Сандев (първи секретар на Окръжния комитет на БКП), Плевнелиев става човекът, който години по-късно публично заклеймява тогавашния режим? Как от комсомолски секретар по онова време, сега стана човекът, който се възмущава от възродителния процес.

Ето как според Карастоянов - "Росен Плевнелиев беше син на партията, който изработи първия си милион, след като изработи своите комшии българомохамедани".

През 1991 година той става първият, получил от министър Масларова официална квота за износ на работна ръка в обединената вече Германия.

"Тогава такова разрешително не се даваше на случайни и непроверени хора. Официалната квота е за 200 души строителни работници, набрани от Чеча, Неврокопско, където е родният край на президента. Повечето жители там са българомохамедани. Покрай тях посредническата фирма "Ирис Интернешънъл", със собственици Плевнелиев и Тодоров, тайно изнася още 400 души. Те работят на черно", твърди Карастоянов.

По-късно той разбира каква е ролята му в цялата схема, както и на Иван Тодоров, заедно с когото Плевнелиев е правил хороскопи в края на 80-те на входа на универсалния магазин в Благоевград.

Работниците, изнесени в Германия работили за по 2500 месечно, а на ръка вземат по 500 марки. Според Карастоянов чистата месечна печалба за Плевнелиев и Тодоров, за Масларова и за "Линднер" е 1200000 германски марки (за 20 месеца това прави общо 24 млн. марки - бел. ред.) За всеки - по трийсетина процента, което прави по 300 хил. марки на месец.

Разказът му продължава така: "Облаците надвиснаха някъде в средата на 1993-а, когато тайните служби на ФРГ, трудовата полиция и социалните служби започват разследване срещу "Ирис Интернешънъл". Обискиран е официалният офис на "Ирис" в град Руселхайм, строителните обекти и квартирите на работниците. Спомням си, по онова време в редакцията на "Югозападни вести" започнаха да прииждат едни млади жени от Неврокопско в шалвари и шамии. В началото говореха тихо и плахо, но после почваха да плачат. Питаха къде са собствениците на вестника.

Искаха да върнат мъжете им, искаха и да им бъдат преведени по 250 марки на семейство. Аз вдигах рамене, съчувствах им и не казвах, че офисът на Плевнелиев и Тодоров е на 100 м през реката, в блока отсреща, на 12-ия етаж. Мълчах, пазех си хляба! Помня също, че директорът Парасков ми се скара остро, задето съм сложил табелка на вратата на редакцията. Махна я! Ставахме анонимни. Тогава разбрах защо двамцата бизнесмени бяха решили да издават вестник. Просто перяха пари...".

Малко след това вестникът се закрива, защото според преразказа на Карастоянов, Плевнелиев казва, че си е свършил работата.