Какво можем и какво не? Всичко да се записва в книжка, предлага КНСБ 04.04 | 16:51

Има необходимост от въвеждане на квалификационна книжка за работниците и служителите, в която да бъдат отразявани и професионалните, и меките умения, които един човек е придобил по време на трудовия си живот. Това каза президентът на КНСБ

Пламен Димитров в Добрич. Той конкретизира, че тази идея е част от големия пакет от предложения на КНСБ за промени в Кодекса на труда (КТ), който предстои да бъде внесен в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Пламен Димитров уточни, че това предложение е плод на съгласие между работодателските и синдикалните организации. Той съобщи, че Българската стопанска камара вече е изготвила и цялостна методика за съдържанието на квалификационната книжка, и изрази увереност че тя може да бъде въведена в най-близко бъдеще.

"С въвеждането на квалификационна книжка, така както има трудова книжка, работодателите ще могат много по-лесно да се ориентират за квалификацията на работниците и служителите си”, каза президентът на КНСБ и допълни: "Нещо повече – по този начин ще задоволим необходимостта от захранване на единна система за наблюдение на нивото на квалификация по региони, сектори и на национално ниво”.

Пламен Димитров изтъкна, че така ще се създаде възможност да се идентифицират дефицитите в квалификацията на работната ръка и да се взимат по-едри и адекватни решения на политическо ниво.

Сред предложенията на КНСБ е това да се въведе задължение за работодателите всяка година да изготвят план за квалификацията и преквалификацията на работниците и служителите си. Това предложение е свързано с проблема, който самите работодатели намират за основен, а именно квалификацията на работната ръка. КНСБ предлага съдържанието на плановете за квалификация да бъде договаряно в диалог със синдикатите чрез колективните трудови договори.

Пламен Димитров каза, че пилотно може да бъде въведена дуалната система на обучение в България още през учебната 2014/ 2015 г., по който начин ще започнат да се обучават специалисти в зависимост от нуждите на бизнеса. "Преди това, обаче, трябва да се направи подробен анализ за това кои училища и кои предприятия имат готовност да я въведат пилотно, в кои сектори и региони, за да е възможно изобщо това да се случи”, уточни президентът на КНСБ. Той каза, че цялостно дуалната система може да бъде въведена от учебната 2015/ 2016 г.

"За първи път в обществото има убеденост, че това е необходимо. Съгласие между социалните партньори има, а вече и други държави, в които тази система вече е въведена, са заявили да ни подпомогнат и с целеви ресурси”, изтъкна Пламен Димитров.

Президентът на КНСБ представи и предложенията на синдиката за въвеждане на два специфични договора чрез КТ – договорът за наставничество и договорът за специализация в чужбина. Той подчерта, че за да бъде гарантирана ефективността от стажуването, в договора на наставника трябва да бъдат разписани задълженията му спрямо стажанта. Що касае договора за специализация в чужбина, Пламен Димитров обясни, че по този начин ще се създаде ангажимент у работника или служителя към неговия работодател, който подсигурява специализацията му в чужбина.

Посещението на президента на КНСБ бе по повод заседанието на Регионалния съвет на КНСБ в Добрич, на което бяха поставени редица проблеми на работещите в реалния и бюджетния сектор от областта. "За пореден път се изразява недоволство от административните структури от т.нар. реформа Дянков, съобщи Пламен Димитров и допълни, че тя е създала пълен хаос в администрацията.

"Необходима е реформа на реформата и аз ще настоявам за среща с вицепремиера Даниела Бобева, която е и председател на Съвета за административна реформа”, заяви президентът на КНСБ. Той изрази недоумение от факта, че в този Съвет няма нито представители на синдикатите, нито представители на работодателските организации. Пламен Димитров също каза, че ще иска от Даниела Бобева да бъдат реализирани срещи с основни синдикални организации на КНСБ, за да има обратна връзка за това, което се случва в администрацията.

По отношение на социалните работници президентът на КНСБ заяви, че липсва еднаквост при изискванията за длъжността в длъжностните характеристики. Той каза, че в момента изискването е социалните работници да са със средно образование, но в същото време от висшите училища излизат обучени специалисти с висше образование. "Ако в класификатора на длъжностите изискването за социалните работници е те да бъдат с висше образование, това ще създаде възможност за повишение на началните заплати”, допълни Пламен Димитров.