Какво решиха работодателите на Тристранка? 29.10 | 15:52

Това, което трябва да се случи, е да се въведе минимална пенсионна възраст за всички категории по чл. 69 (от КСО, касаещ ранното пенсиониране) и да се направи преглед на лицата, които ползват категории.

Трябва да се сложи край в специални закони да се третират пенсионни въпроси.

Това каза Ася Гонева от КНСБ на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което се обсъжда Бюджет 2014.

По думите на Гонева лицата, които се пенсионират по чл. 69, имат много голям принос в ефективната възраст на пенсиониране, те получават много по-високи пенсии от всички останали и я получават много по-дълго време, те имат и редица привилегии, които държавата е предвидила за тях.

Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК заяви, че категорично не приемат административното увеличение на минималната работна заплата, което е в противоречие с намеренията за разкриване на нови работни места.

По думите му нарастването на общия държавен дълг не е насочено към създаване на работни места и инвестиции, а е предимно за социални разходи и потребление. Ниска е скоростта на реформите в образователната и здравната система, а пенсионната реформа е блокирана, заяви Данев.

Той също призова да се премахне заплащането на болничните от работодателите за първите три дни. Имаме срив на събирането на осигурителните плащания, констатира бизнесът. Голямата част от икономиката плаща върху минималните прагове, а данъчната администрация бездейства, коментира Данев. Той заяви, че БСК не подкрепя бюджета на НЗОК, защото е заложен дефицит от 440 млн. лв. в болничната помощ, не са предвидени 300 млн. лв. забавени плащания и не е ясно от къде излизат 105 млн. лв. излишък.

Поддържа се огромна администрация в системата - над 3000 души, няма електронно правителство и здравеопазване, няма ефективни механизми на разходване на средствата от НЗОК, добави Данев. Той предложи да се промени управлението на НЗОК, като държавата се оттегли, а в ръководството на Здравната каса влязат "онези, които допринасят със средства".

Данев коментира и ранното пенсиониране на военните, като призова да се види примера на европейските страни в това отношение. Никъде не взимат 20 работни заплата и подобни привилегии деформират осигурителната ни система, смята Данев.

Всеки лев в чужд джоб за работодателите е лична обида, така президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев отвърна на позицията на бизнеса по отношение на минималната работна заплата. По думите на Тренчев трябва да има механизъм за определянето й, за да може всеки министър да знае какво го очаква. Той се спря и на проблема с електронното управление - всяка година се пръскат стотици милиони, а него го няма и няма, коментира синдикалистът.

Според него основните проблеми на здравеопазването са двата милиона неплащащи, огромното количество болници и липсата на електронна система, която да дава информация в реално време какво става в здравеопазването.

Държавната администрация е раздута, но преди да се премине към численото й намаляване трябва да се знае каква администрация искаме, каза Тренчев и коментира, че управляващите нямат идеи за реформа в администрацията. Той се обърна към вицепремиера Златанова с думите "имате колега, с цяло министерство, за което всички задават въпроси какво прави".

Според Васил Тодоров, главен секретар на Българската-търговско промишлена палата пък бюджетът за 2014 г. е изпълним при така представените параметри, но контролните органи следва да се засилят по отношение на събираемостта.

"Подкрепяме представения проект, но изразяваме несъгласие към предложеното увеличение на минималната работна заплата. Необосновано е предложението за увеличение на минималната работна заплата. Няма никаква обвързаност с производителността”, посочи Тодоров. По неговите думи това увеличение ще съдейства за блокиране на усилията, насочени към намаляване на сивия сектор.

"Електронното правителство би било изключително полезен инструмент, но не виждаме сериозна дейност в тази насока”, допълни той. Васил Тодоров изрази несъгласие с увеличаване на тавана на месечния осигурителен доход. "Имаме сериозни резерви по отношение на бюджета на НЗОК”, заяви още той.

А Евгени Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заяви, че КРИБ приема проекта за държавния бюджет за 2014 година.

"Няма рискове за приходната част. Вредно е точно сега да предприемаме увеличаване на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход”, посочи Иванов. "Ще има много сериозно бягство на сиво вещество, включително в IT сектора”, добави той.

"За първи път виждам изнасяне на лимита в посока текущи разходи на министерствата, а не инвестиционно планиране. Приветстваме този нов подход. Виждаме първи опит за реформа в сектор здравеопазване”, каза още Евгени Иванов. По думите му резултатите ще бъдат видими.